Кочран погледна безсилно към тавана и разпери безпомощно ръце.
— Безнадежден случай — оплака се и поклати глава. — Безнадежден. — И вдигна бирата.
Кабарайджан се усмихваше.
Но усмивката му изчезна, когато след малко Кочран неочаквано замръзна и се намръщи.
— По дяволите! Бартлинг. Какво прави тоя тип тук?
Кабарайджан погледна към вратата, където бе спрял новодошлият. Беше едър мъж с някога атлетично тяло, сега плувнало в мазнини. Черната му коса бе прошарена на едри кичури, брадата му бе посивяла. Беше облечен с модна шарена куртка.
Още четирима влязоха след него и застанаха от двете му страни. По-млади от него, със сурови лица и мускулести тела. Присъствието на телохранителите бе напълно оправдано. Лоуъл Бартлинг бе широко известен с омразата си към труповладелците, а кръчмата се пукаше по шевовете точно от такива.
Бартлинг скръсти ръце на гърдите си и бавно огледа помещението. Подхилкваше се. После си пое дъх и понечи да заговори.
Но беше прекъснат, преди да каже и думичка. Един от мъжете на бара изпръхтя презрително и се разсмя.
— Здрасти, Бартлинг. Какво търсиш тук? Мислех, че избягваш компанията на отпадъци като нас?
Лицето на Бартлинг се изопна, но усмивката остана.
— По принцип я избягвам, но исках да изпитам удоволствието лично да ви съобщя нещо.
— Напускаш Грото! — извика някой.
В бара избухна смях.
— Ще пия за това — добави друг.
— Не — поклати глава Бартлинг. — Не, приятелю, вие напускате Грото. — Огледа се, наслаждаваше се на мига. — Щастлив съм да ви уведомя, че Асоциация Бартлинг току-що придоби концесията за добив на вихроперли. До края на месеца поемам управата на речната станция. И разбира се, първата ми заповед ще е да прекратя договора с труповладелците.
Внезапно в помещението се възцари тишина. В ъгъла Кочран бавно се надигна. Кабарайджан продължаваше да седи, зашеметен от новината.
— Не можеш да го направиш — заяви войнствено Кочран. — Договорите ни още са валидни.
Бартлинг се извърна към него.
— Договорите могат да бъдат прекратени. И така ще стане.
— Ах, ти, кучи син — извика някой.
Телохранителите се напрегнаха.
— Внимавай кого обиждаш, мършоглавецо — озъби се един от тях.
Присъстващите започнаха да се надигат. Кочран бе почервенял от гняв.
— Проклет да си, Бартлинг! — викна той. — За кой се мислиш, мамицата ти? Нямаш право да ни прогониш от планетата.
— Имам всички права — отвърна Бартлинг. — Грото е порядъчна, чиста, красива планета. Тук няма място за такива като вас. Грешка беше, че ви пуснаха да дойдете — винаги съм го казвал. Тези неща, с които работите, цапат въздуха. А вие сте дори по-лоши от тях. Защото работите с тях доброволно, за пари. Вие ме отвращавате. Нямате място на Грото. И сега вече разполагам с властта да ви прогоня. — Направи пауза и се усмихна презрително. — Мършоглавци.
— Бартлинг, ей сегичка ще ти строша главата — изрева един от труповладелците.
Идеята му бе посрещната с възторжен рев. Неколцина мъже се хвърлиха да му помагат.
И замръзнаха, когато Кабарайджан рече с мек глас:
— Не, почакайте.
Не повиши тон, но въпреки това думите му накараха мъжете да млъкнат.
Кабарайджан прекоси помещението и се изправи пред Бартлинг. Изглеждаше по-спокоен, отколкото беше в действителност.
— Даваш ли си сметка, че без труповете себестойността на работата ще скочи нагоре? — заговори той със спокоен, разумен глас. — И че печалбата ти ще намалее.
Бартлинг кимна.
— Разбира се, че си давам. Готов съм да понеса щетите. Ще използваме хора, за да копаем вихроперлите. Твърде са красиви, за да ги докосват трупове.
— Това е безсмислена загуба — продължи Кабарайджан.
— Не бих казал. След като ще се отърва от вонящите ви трупове.
На лицето на Кабарайджан затрептя лека усмивка.
— Само от някои. Но не от всички нас, Бартлинг. Можеш да ни отнемеш работата, но не можеш да ни прогониш от Грото. Аз например ще откажа да си тръгна.
— И ще умреш от глад.
— Не ставай мелодраматичен. Ще си намеря друга работа. Не притежаваш цялата планета. Освен това ще запазя труповете. Мъртъвците могат да бъдат полезни за много неща. Просто още не сме се сетили за някои от тях.