Усмивката на Бартлинг бе изчезнала.
— Ако останеш — рече той, фиксираше Кабарайджан с гневен поглед, — обещавам, че ще те накарам много да съжаляваш.
— Наистина ли? — разсмя се Кабарайджан. — Аз пък обещавам всяка вечер да ти пращам един от моите мъртъвци. Ще ти чука на прозореца тъкмо когато си легнеш, ще се пули и ще стене. — И се изсмя, този път по-силно. Кочран се присъедини към него, после и останалите. Скоро цялата кръчма се тресеше от смях.
Лицето на Бартлинг почервеня. Беше дошъл да триумфира над враговете си, а сега те му се присмиваха. Смееха се в лицето му, подиграваха му се. Той ги изгледа бавно и напусна ядосано помещението. Телохранителите го последваха.
Смехът продължи още известно време. Няколко тежки ръце се стовариха на рамото на Кабарайджан. Кочран също бе ухилен до уши.
— Направо го разби — заяви той, след като се върнаха в ъгъла.
Но Кабарайджан вече не се усмихваше. Отпусна се тежко на стола и посегна към чашата.
— Така е — рече, след като отпи. — Прав си.
Кочран го погледна учудено.
— Не изглеждаш доволен.
— Защото не съм — отвърна Кабарайджан. — Измъчват ме колебания. Този негодник ме вбеси, дощя ми се да му видя сметката. Но се питам какво ще стане по-нататък. Какво толкова могат да вършат трупове на Грото? — Плъзна замислен поглед из кръчмата, после се намръщи. — Виж, взеха да се усещат. Обзалагам се, че всички вече говорят за заминаване…
— Някои ще останат — рече неуверено Кочран. — Можем да използваме труповете на полето или за нещо друго.
Кабарайджан го погледна.
— Да бе. Машините там са в стихията си. Труповете са твърде тромави за всичко друго освен за най-грубата и неквалифицирана работа и са твърде бавни за лов. — Наля си още вино. — Стават за евтини работници във фабриките или да копаят под земята. Могат да вадят вихроперли със сонди, но скоро Бартлинг ще ни отнеме тази възможност. — Поклати глава. — Не зная, Ед — продължи след малко. — Няма да е никак лесно. А може да се окаже невъзможно. С концесията в джоба Бартлинг става по-могъщ от заселническата компания.
— Това беше първоначалната идея. Компанията ще ни подкрепи и ние ще изкупим концесията.
— Да. Но Бартлинг ни изпревари. Скоро ще започне да изпълнява заканите си. Не бих се изненадал, ако прокара закон, забраняващ използването на трупове на планетата. Тогава ще прогони всички ни.
— Би ли могъл да го направи? — попита ядосано Кочран.
— Може би — отвърна Кабарайджан. — Ако му позволим. Питам се… — сръбна замислено от чашата. — Мислиш ли, че наистина е взел концесията?
Кочран го погледна изненадано.
— Каза, че е.
— Да. Съмнявам се да ни лъже, ако наистина му е в джоба. И все пак се чудя какво би направила компанията, ако получи по-добро предложение?
— От кого?
— От нас например? — Кабарайджан потъна в замислено мълчание. — Ще съберем всички труповладелци и всеки ще даде каквото може. Би трябвало да се натрупа сериозна сума. Може би бихме могли да купим речната станция. Или нещо друго, ако Бартлинг е прибрал камъните. Но това е идея.
— Няма да се получи — възрази Кочран. — Мат, ти сигурно си спестил нещичко, но аз нямам пукнат грош. Профуках почти всичко тук. Освен това дори останалите да имат пари, никога няма да ги накараш да действат заедно.
— Може би няма — съгласи се Кабарайджан. — Но си заслужава да се опита. Единственият начин да се задържим на Грото е като се организираме срещу Бартлинг.
Кочран допи бирата, махна за още една и рече:
— Не. Бартлинг е твърде голяма риба. Ако вземеш да му се пречкаш, ще те смачка. Имам по-добра идея.
— Контрабанда на вихроперли — засмя се Кабарайджан.
— Именно — потвърди Кочран. — Може би сега вече ще размислиш. Ако Бартлинг наистина смята да ни изгони от планетата, защо да не вземем с нас малко камъни? Това ще е добро начало.
— Ти си непоправим. Обзалагам се, че половината труповладелци в момента си мислят за същото. Бартлинг го очаква. Ще нареди да ни прекарат през иглено ухо, когато си тръгваме. И ще те спипа, Ед. Ще изгубиш и екипа си. Бартлинг ще прокара закон за забрана на труповете и ще ги разпродаде.
Кочран го изгледа вече наистина разтревожено. Труповладелците познаваха твърде добре своите питомци, за да искат да станат като тях. Предпочитаха да работят на планети, където използването на трупове още не бе забранено и където тежките престъпления все още се наказваха с дълготраен затвор или „чиста“ екзекуция. Грото беше една от тези планети, но законите се меняха.
— Мат, и без това ще си изгубя екипа — рече той. — Ако Бартлинг ни изхвърли, ще трябва да продам труповете, за да си купя билет.