Кабарайджан имаше екип от трима мъртъвци, и тримата в отлично състояние. Едри мъже приживе — и едри трупове сега. Кабарайджан плащаше допълнителна храна, за да ги поддържа в такова състояние. Единият бе чернокос, с белег през лицето, вторият рус, младолик и луничав, третият имаше кестеняви къдрици. В останалото си приличаха — сходен ръст и телосложение. Труповете нямат индивидуалност. Губят я с мозъците си.
Екипът на Кочран, строен на пясъка, не бе тъй внушителен. Бяха само двама, мъже, и нито един от тях не беше първа категория. Единият беше мургав, с жилести ръце и широки рамене, но краката му бяха тънички и често се спъваше при ходене. Вторият беше прегърбен, на средна възраст, плешив и мършав. И двамата бяха ужасно мръсни. Кочран не споделяше мнението на Кабарайджан, че трябва да се грижи за своите мъртъвци. И това беше обяснимо, като се имаше предвид, че бе започнал кариерата си на труповладелец като наемател на чужди тела.
Всеки от мъртъвците на Кабарайджан се наведе и взе по една вибросонда от купчината инструменти на пясъка. После, като се движеха в редица успоредно, тримата настъпиха към стената. Сондите се забиха с бръмчене в порьозната скала и по повърхността й се появиха разрастващи се пукнатини.
Труповете дълбаеха в синхрон. Свредлата потънаха докрай, а пукнатините се разшириха. След това като един тримата оставиха сондите и ги смениха с кирки. Работата се забави. Мъртъвците щурмуваха пукнатините, отделяха цели пластове зеленикав камък. Размахваха кирките внимателно, но с разтърсваща костите сила, неуморни, неотстъпчиви. Неспособни да изпитват болка. Костите им въобще не усещаха сътресенията.
Мъртъвците вършеха цялата работа. Кабарайджан стоеше отзад, като тъмна статуя върху пясъка, с ръце на кръста и присвил очи. Единственото му задължение бе да ги следи. Но в края на краищата цялата работа се вършеше тъкмо от него. Сега Кабарайджан беше труповете, а труповете — Кабарайджан. Той беше един човек в четири тела и неговата ръка насочваше всеки удар, макар да не докосваше инструментите.
На трийсетина крачки по-нататък по брега екипът на Кочран се въоръжи с инструменти и почна работа. Но Кабарайджан дори не ги забелязваше, макар че чуваше бръмченето на техните сонди и ударите на кирките. Умът му бе съсредоточен върху неговите трупове, върху къртенето на стената, в очакване отдолу да се появи блещукаща жила с вихроперли. Това беше изтощителна, всепоглъщаща работа, напрегната и изнервяща. Работа, която бе по силите единствено на опитен труповладелец.
Преди години, когато хората се бяха заселили на Грото и бяха открили пещерите, бяха опитвали и други методи. В началото бяха използвали автокопачи, мощни булдозери, способни да изровят цели планини. Проблемът беше, че заедно с това унищожаваха скъпоценните жили. Компанията бе принудена да признае, че цялата работа трябва да се върши на ръка и това е единственият начин да се съхранят камъните. А труповете бяха най-евтината ръка, която можеш да купиш.
Тези ръце бяха заети и сега — напрегнати, но неизпотени, те къртеха късове от натрошената стена. Естествените цепнатини тук бяха вертикални, което ускоряваше работата. Намираш пукнатина — удряш с кирката — натискаш и дърпаш — и с хрущене се отделя поредният пласт. Намираш нова пукнатина и повтаряш всичко отначало.
Кабарайджан наблюдаваше неподвижно как стената се срива върху пясъка, а купчината зеленикави камъни в краката на мъртъвците нараства. Само очите му помръдваха — местеха се непрестанно по скалата в търсене на вихроперли. Засега не се показваше нищо. По някое време нареди на труповете да се отдръпнат и се доближи сам до стената. Докосна я, опипа камъка и се намръщи. Екипът му бе смъкнал цял дебел пласт, а все още нямаше нищо.
Но това не беше необичайно дори в най-богатите на залежи пещери. Кабарайджан отстъпи до пясъчния бряг и пак прати екипа си на работа. Мъртъвците вдигнаха вибросондите и отново атакуваха стената.
Внезапно Кабарайджан усети, че Кочран е застанал до него и му говори. Не можеше да различи думите, тъй като вниманието му бе съсредоточено върху тримата мъртъвци. Отдели част от съзнанието си и напрегна слух.