Те продължиха да настъпват.
Кабарайджан потрепери. Манипулаторът работеше, но по някаква причина труповете не му се подчиняваха. Обля го студена пот.
Още по-студена, когато му хрумна нова мисъл. Труповете на Кочран също бяха престанали да се подчиняват. И двата екипа се бяха изправили срещу собствените си труповладелци.
Свръхконтрол!
Беше чувал за такива неща. Но никога не бе виждал да се случва, дори в кошмарите си. Устройствата за свръхконтрол бяха много скъпи и освен това незаконни, контрабанда на всяка планета, където бе разрешено труповладелството.
А ето, че сега използваха подобно устройство срещу него. Да, някой искаше да го убие. Някой се опитваше да направи точно това. Някой използваше собствените му трупове срещу него, като му бе отнел контрола.
Хвърли цялата си умствена мощ към труповете, опитваше се да си възвърне властта над тях, да прогони нашественика. Но нямаше борба, нищо не му оказа съпротива. Мъртъвците просто отказваха да се подчинят.
Кабарайджан се наведе и вдигна една вибросонда.
Изправи се бързо и се обърна, за да посрещне двата трупа на Кочран. По-едрият, с тъничките крака, замахваше с кирка. Кабарайджан отби удара със сондата, държеше я високо като щит. Мъртвецът замахна за нов удар.
Кабарайджан включи вибросондата и заби острието в корема на мъртвеца. За няколко ужасяващи секунди острието разпръскваше зад себе си кръв и разкъсана плът. Трябваше да отекнат и болезнени викове, но не се чу нищо.
А кирката отново се спусна надолу.
Ударът на Кабарайджан бе нарушил прицела на мъртвеца и острието само се плъзна по гърдите му, но разкъса дрехите и остави кървава резка. Кабарайджан се олюля, изпусна сондата и отстъпи назад към стената.
Труповете го последваха, вдигнали оръжията си, с пусти очи. Вибросондата продължаваше да бръмчи на земята и да разпръсква кървави парченца. „Естествено, че не изпитват болка“, помисли си отчаяно Кабарайджан. Ударът му беше смъртоносен, но трупът дори не го бе почувствал. Щеше да кърви до смъртта си, но нито го знаеше, нито го интересуваше. Нямаше да спре, докато не умре отново.
Труповете не изпитват болка!
Мъртвецът бе само на крачка от него. Кабарайджан падна на пясъка, сграбчи един камък и се претърколи.
Мъртъвците бяха бавни, ужасно бавни, а рефлексите им забавени, защото се командваха от разстояние. Ударът дойде късно и беше неточен. Кабарайджан скочи, блъсна трупа и го събори. После го яхна и започна да го блъска с камъка по черепа, да го смазва, за да се добере до синтетичния мозък.
Най-сетне трупът спря да помръдва. Но останалите бяха наближили. Две кирки се стовариха почти едновременно. Едната пропусна целта. Втората го закачи по рамото.
Той я сграбчи, извъртя я, опита се да я изтръгне, но не му достигнаха силите. Труповете бяха по-силни от него — много по-силни. Мъртвецът го надви с лекота и вдигна кирката за нов удар.
Кабарайджан се изправи и блъсна с рамо трупа, отхвърли го назад. Останалите го наобиколиха, понечиха да го уловят. Нямаше смисъл да се бори с тях. Той побягна. Те го последваха, бавни и тромави, но ужасяващо неумолими.
Стигна лодката и с две ръце я тласна към водата. Лодката се подчини, но бавно и неохотно. Той натисна отново и този път тя се отмести малко по-бързо. Беше плувнал в пот и облян в кръв, но продължи да напъва. Болката в рамото беше раздираща. Той я пусна да излезе навън с мъчителен вик, натисна отново и най-сетне лодката се озова изцяло във водата.
Но труповете вече го бяха настигнали. Той включи мотора и даде максимална мощност. Лодката се подчини, понесе се рязко, с внезапна експлозия от пяна, разцепваше зелените води към отвора в отсрещната стена. Кабарайджан въздъхна облекчено… и в този миг трупът го сграбчи.
Беше се покатерил в лодката. Кирката му бе забита в дъното, но ръцете му бяха свободни — и бяха достатъчни. Обгърна ги около шията му и стисна. Кабарайджан замахна и стовари юмрук върху лицето му. Мъртвецът не направи никакъв опит да се защити. Кабарайджан го удряше отново и отново, бодеше с пръсти пустите очи, блъскаше устата, докато не изби всички зъби.
Но пръстите на шията му стискаха все по-силно и по-силно и нищо не можеше да ги махне оттам. Полузадушен, Кабарайджан спря да удря трупа и изрита руля.
Лодката се наклони рязко на една страна, после на другата. Пещерата се забули в пелената на високата скорост, една от стените се приближаваше към тях, последва удар, чу се шум от натрошено дърво и те се прекатуриха във водата. Кабарайджан беше отгоре, но и двамата бяха под повърхността. Мъртвецът продължаваше да го стиска за шията, да го тегли надолу към дъното и гибелта.