Но Кабарайджан бе успял да си поеме въздух за кратко, преди водата да се затвори над него. Трупът се опита да диша под вода. Кабарайджан му помогна — навря юмрук в устата на мъртвеца, за да я разтвори, да позволи на водата да нахлуе вътре.
Мъртвецът умря пръв. И пръстите му се отпуснаха.
Най-сетне, със свити до пръсване дробове, Кабарайджан успя да се освободи и изскочи на повърхността. Водата му бе едва до гърдите. Той стъпи върху притихналия труп и пое шумно въздух.
Лодката се беше набучила на щръкнала над повърхността остра скала. До изхода на пещерата имаше само няколко метра. Но до изхода от пещерите? Щеше ли да може да стигне до там? Без лодка? Поколеба се, сетне се отказа. От дневната светлина го деляха още много мили, още повече от речната станция. В мрака щеше да е лесна плячка за останалите мъртъвци. От мисълта за това го полазиха студени тръпки. Не, по-добре да остане тук и да потърси противника.
Оттласна се от трупа и с няколко замаха преодоля разстоянието до лодката. Прикрит сред отломките й щеше да е по-трудна за откриване цел. А ако противникът не го виждаше, нямаше как да прати труповете срещу него.
А междувременно той щеше да се опита да го намери.
Противникът. Кой можеше да е? Бартлинг, разбира се. Сигурно беше Бартлинг или някой от питомците му. Кой друг?
Но къде беше? Трябваше да е наблизо, щом беше виждал брега. Не можеш да управляваш трупове дистанционно, обратната връзка е твърде несигурна. Единствените сетива, до които имаш достъп, са зрение и слух, но дори те са замъглени. Трябва да виждаш трупа, да виждаш какво прави ида го караш да прави това, което ти искаш. Ето защо хората на Бартлинг трябваше да са някъде наоколо. В пещерата. Но къде?
Кабарайджан се замисли. Вероятно бяха дошли с онази другата лодка, която бе чул Кочран. Някой ги беше проследил, същият, който носеше устройството за свръхконтрол. Може би през нощта Бартлинг бе поставил предавател.
Кабарайджан се наведе и подаде глава иззад натрошения корпус. Отсреща белееше пясъчната ивица. Не се чуваше никакъв звук освен тихото плискане на водата около лодката. Но имаше движение. Втората лодка се отдели от брега и един от труповете се прехвърли в нея. Останалите бавно навлизаха във водата. На раменете си носеха кирки.
Идваха към него. Врагът предполагаше, че все още е тук. Ловът продължаваше. Кабарайджан отново се изкуши да се хвърли към изхода, да заплува към светлината, да избяга от тази мрачна пещера, из която скитаха трупове със студени лица и още по-студени ръце.
Потисна това желание. Вероятно отначало щеше да си осигури известна преднина. Но лодката бързо щеше да го настигне. Би могъл да се опита да им се изплъзне от тях в лабиринта пещери. Но тогава те просто щяха да завардят изхода. Не. Трябваше да остане тук и да открие истинския противник.
Но къде можеше да е той? Кабарайджан огледа бавно пещерата, но не откри нищо. Влажни тъмнозелени стени, камъни, вода и песъчлив бряг. На няколко места от водата се подаваха ръбати скали. Всяка можеше да е скривалище за човек. Но не и за лодка. Нямаше нищо достатъчно голямо, че да скрие лодка. Може би противникът носеше акваланг? Не, Кочран бе чул шум от мотор на лодка…
Трупът в лодката вече бе прекосил половината разстояние и се насочваше към изхода. Кабарайджан едва сега забеляза, че на руля е седнал негов мъртвец, този с кестенявите къдрици. Другите два трупа го следваха, крачеха бавно в плитката вода.
Трима мъртъвци. Все някъде трябваше да се спотайва и човекът, който ги управляваше. Притежателят на устройството за свръхконтрол. Техният ум и воля. Къде ли беше?
Лодката се приближаваше. Дали се готвеше да излезе от пещерата? Може би бяха помислили, че е избягал? Или… не, врагът по-скоро възнамеряваше да блокира изхода и след това да претърси пещерата.
Видели ли го бяха? Знаеха ли, че се крие тук?
Изведнъж си спомни за манипулатора на колана си и машинално посегна към него. Все още работеше. Дори под водата — тези малки умни машинки бяха херметично изолирани. Вярно, че вече не упражняваше контрол. Но все още можеше да му бъде полезен…
Кабарайджан затвори очи и се опита да се дистанцира от шумовете в пещерата. Блокира всички сетива и се съсредоточи върху далечните сетивни еха, които все още отекваха в ума му. Макар и по-смътни от обикновено, сега вече в главата му имаше само две зрителни полета. Третият труп плуваше на повърхността на няколко крачки от него и не излъчваше нищо.
Той извика на помощ цялата си воля и умение и напрегна слух, опита се да види. Образите започнаха да стават малко по-отчетливи. Две картини, и двете размазани, придобиваха бавно очертания, наслагваха се една върху друга. Спокойно и търпеливо Кабарайджан се опита да ги отдели. И успя.