Единият мъртвец крачеше до кръста във водата, стиснал кирка. Кабарайджан виждаше дръжката на инструмента и ръката, която го държеше, както и постепенно покачващата се вода. Но той дори не гледаше в посока към Кабарайджан.
Вторият мъртвец седеше в лодката, положил ръка на руля. Погледът му също бе насочен встрани от Кабарайджан — надолу, към пулта за управление. Не беше никак лесно да накараш един труп да борави с каквато и да било машина. Ето защо труповладелецът бе принуден да задържа погледа му върху управлението.
От тази позиция в полезрението на мъртвеца не влизаше само пултът, но и цялата лодка.
И изведнъж всичко си дойде на мястото. Вече напълно сигурен, че заседналата лодка го скрива от противника, Кабарайджан стисна борда с две ръце, прехвърли се вътре и залегна на дъното. Скалата бе пробила корпуса, но сандъкът за снаряжението бе непокътнат. Той пропълзя до него и вдигна капака. Труповете бяха разтоварили по-голямата част от снаряжението, но чантата с инструментите за ремонт си беше на мястото. Кабарайджан извади един тежък гаечен ключ и отвертка. Пъхна отвертката в колана си и стисна ключа. След това зачака.
Втората лодка вече беше съвсем близо, той чуваше ясно бръмченето на двигателя и усещаше вълните, които вдигаше. Почака да се изравни с неговата, изправи се внезапно и скочи.
Скочи точно в средата на лодката и тя се разлюля. Кабарайджан не остави на врага време да реагира — не и времето, необходимо на един труп. Пристъпи бързо към кърмата, замахна с две ръце и яростно стовари гаечния ключ върху главата на мъртвеца. Трупът рухна назад. Кабарайджан приклекна, улови го за краката и го прехвърли през борда. Мъртвецът изчезна в тъмните води. Кабарайджан рязко се извъртя и се изправи лице в лице с изненадания Ед Кочран. Стисна гаечния ключ с дясната си ръка, а с лявата улови руля. Лодката ускори ход и се насочи към изхода. Пещерата и труповете останаха назад, тъмнината скри зеленикавите стени. Кабарайджан включи прожектора.
— Здравей, Ед. — И разлюля ключа. Гласът му беше спокоен и студен.
Кочран въздъхна облекчено.
— Мат — отвърна той. — Слава богу, тъкмо се качих… Моите мъртъвци… те…
Кабарайджан поклати глава.
— Недей, Ед, не си заслужава. Не се опитвай да ме излъжеш. Просто ми подай устройството за свръхконтрол.
Лицето на Кочран се разкриви от страх. Той се опита да го скрие с пресилена усмивка.
— Майтапиш се, нали? Нямам такова нещо. Казах ти, че чух друга лодка.
— Няма друга лодка. Всичко това беше постановка, в случай че се провалиш. Както и онзи удар на брега. Обзалагам се, че е било доста трудно да лежиш и да подскачаш, докато твоят труп уж те налага. Добра работа, признавам. Поздравления, Ед. Чудесно манипулиране, наистина. Както и всичко останало. Не е никак лесно да координираш едновременно петима мъртъвци, при това да вършат различни неща. Отлично се справи, Ед. Истината е, че те подцених. Никога не съм те смятал за добър труповладелец.
Кочран го гледаше от дъното на лодката. Усмивката му беше изчезнала. След това отмести поглед встрани, към стените, покрай които минаваха.
Кабарайджан пак разлюля гаечния ключ, пусна за миг руля и докосна раната на рамото си. Кървенето беше спряло. Улови отново руля.
— Няма ли да ме попиташ как разбрах, Ед? — продължи Кабарайджан. Кочран го гледаше навъсено и мълчеше. — Е, добре, ще ти кажа. Видях те. Погледнах през очите на моя мъртвец и те видях да се спотайваш на дъното на лодката и да надзърташ над борда. Не изглеждаше мъртъв… но пък много гузен. И изведнъж разбрах всичко. Ти беше единственият, който можеше да наблюдава какво става на брега. Единственият освен мен в пещерата. — Спря и преглътна уморено. Когато продължи, гласът му леко потрепери. — Само че… защо, Ед? Защо?
Кочран сви рамене.
— За пари, Мат. За какво друго? — На устните му затрептя измъчена усмивка. — Нямам нищо против теб, Мат. Дори те харесвам.
— Странен начин да го покажеш — изсумтя Кабарайджан. — И чии пари?
— На Бартлинг — отвърна Кочран. — Страшно съм закъсал. Нямам никакви спестявания, приходите ми съвсем изтъняха. Ако напусна Грото, това ще означава да продам екипа си за билет. И тогава отново ще трябва да стана наемен труповладелец. А никак не ми се иска. Трябваха ми пари. — Той повдигна рамене. — Бях намислил да опитам с контрабанда на вихроперли, но ти ме разубеди. И снощи ми хрумна друга идея. Не смятах, че тази глупост да се организираме срещу Бартлинг ще свърши работа, но предположих, че новината ще го заинтересува. Ето защо отидох при него, след като се разделихме в кръчмата. Помислих, че ще се съгласи да плати за информацията и може би ще направи изключение за мен и ще ми позволи да остана. — Поклати глава. Кабарайджан мълчеше. Кочран продължи: — Когато му казах за идеята ти, изпадна в истерия. Беше го унизил прекалено, а сега разбра и че си намислил нещо. И тогава… ми направи предложение. Става дума за много пари, Мат. Наистина за много.