— Радвам се, че не вървя евтино.
Кочран се засмя.
— Да, не вървиш евтино. Бартлинг ужасно държи да ти види сметката и аз го накарах да се изръси. Той ми даде устройството за свръхконтрол. Каза, че го купил в случай, че „мършоглавците“ и техните „зомбита“ решат да го атакуват. — Кочран бръкна в джоба на куртката си и извади малка черна кутия. Приличаше на манипулатора на колана му. Подхвърли я на Кабарайджан.
Но Кабарайджан изобщо не направи опит да я улови. Кутията прелетя над рамото му и падна с плясък във водата.
— Ей! — извика Кочран. — Защо? Твоите трупове няма да ти се подчиняват, докато не го изключиш.
— Боли ме рамото — обясни Кабарайджан. После млъкна.
Кочран се изправи. Гледаше Кабарайджан, сякаш го виждаше за първи път.
— Аха — рече и стисна юмруци. — Така де. — Беше с цяла глава по-висок от Кабарайджан и доста по-тежък. Изглежда, чак сега бе забелязал в какво състояние е противникът му.
Гаечният ключ сякаш натежа в ръката на Кабарайджан.
— Недей — предупреди го той.
— Съжалявам — отвърна Кочран. После се хвърли напред.
Кабарайджан замахна с ключа, но Кочран отби удара, сграбчи с другата си ръка китката на Кабарайджан и я изви рязко. Кабарайджан усети, че всеки момент ще изпусне ключа.
Нямаше дори мисъл за честен двубой, за милост. Това бе битка на живот и смърт. Кабарайджан плъзна другата си ръка към колана и измъкна отвертката. Замахна и я заби. Кочран изстена и хватката му отслабна. Кабарайджан го промуши отново, завъртя отвертката вътре и я дръпна нагоре, разкъсвайки куртката и плътта.
Кочран отстъпи назад, притиснал корема си с ръце. Кабарайджан го последва и го промуши трети път, с цялата си ярост. Кочран падна.
Опита се да се изправи отново, но се отказа и остана да лежи по гръб на дъното. Кръвта шуртеше от зейналата рана.
Кабарайджан се върна при мотора и насочи лодката право към средата на канала. Минаха през останалите тунели и излязоха на ярката дневна светлина.
Кочран повече не помръдна и заговори само веднъж. Малко след като излязоха от мрачните тунели и се озоваха под следобедното слънце, погледна нагоре. Между пръстите му се стичаше кръв. Очите му бяха пълни със сълзи.
— Съжалявам, Мат — рече той. — Ужасно съжалявам.
— О, за бога! — викна му Кабарайджан с пресипнал глас. После изключи двигателя и се наведе към сандъка. Извади от аптечката бинт и превърза раната на Кочран.
Върна се при пулта и включи двигателя на максимална мощност. Лодката се понесе над разпенените вълни.
Но Кочран издъхна, преди да стигнат реката.
Кабарайджан спря лодката и я остави да се носи по течението. Заслуша се в звуците на Грото — в бълбукането на водата от изливащата се в езерото река, в песните на птиците, в плясъка на неуморните езерни скачачи. Остана да седи неподвижен чак до здрач, загледан замислено към реката.
Мислеше за утрешния ден и за дните след него. Утре трябваше да се върне в пещерата с вихроперлите. Мъртъвците би трябвало да са застинали неподвижно, след като се бе отдалечил, следователно можеше да ги използва отново. Там беше и един от екипа на Кочран. Може би щеше успее да събере тричленен екип, ако мъртвецът не се бе претърколил през борда и не се бе удавил.
И най-вече — там го чакаше онази огромна жила. Щеше да измъкне онова яйце от танцуваща мъгла и да го продаде — на добра цена. Пари. Трябваха му пари, за да продължи. После щеше да си поговори с другите. Щеше да ги убеди и тогава… На Бартлинг щеше да му се наложи да се изправи срещу нов противник. Кочран бе само първата жертва. Но не последната. Той щеше да разкаже на другите, че Бартлинг му е пратил човек с устройство за свръхконтрол и заради това е загинал Кочран. Това беше истината. Самата истина.
Кабарайджан се прибра късно, само с един мъртвец в лодката, необичайно спокоен и неподвижен труп. Неговите трупове винаги го следваха до канцеларията. Но тази нощ той отнесе трупа там на рамо.
Уикенд във военна зона
Събота сутрин, слънцето е бледо светило зад облаците. Раздават оръжията. Ние сме на открито, в двора на подготвителната база, в самия край на военната зона, подредени на опашка, влачим крака в кишата. Не разбирам защо ни карат да стоим на опашка. Биха могли да ни раздадат оръжието вътре, заедно с униформите. Отвън е студено.