Не мога да не се засмея на изпълнението му. Първата част звучеше що-годе добре, макар и с леко преиграване. Ледена ярост и прочее. Но заключителните реплики бяха провал. Питам се дали е минал специално обучение, или само е чел наръчника? А може би му вземат парите и го оставят да се оправя сам?
Ето че вече ни раздава заповеди. Разделяме се на малки групи и се разпръсваме в гората. Защо трябва да се разделяме, питам аз? Защо да не се придвижваме в линия или в друг ред? Сигурно има някаква причина. Тоя тип следва устава или заповедите на други умници, дето са си купили топло местенце в щаба.
Аз се озовавам в една група със Станкато и Шкембето. Бях близо до Шкембето, когато ни разпределяха, и това трябва да е повлияло. Станкато, проклет да е, се сети за същото.
И така ние се препъваме из гъстата гора, с автомати в ръце. Вървим нагоре по склона, към планините. Останалите са някъде наоколо, но не мога да ги видя. Студено е и земята е мокра. Дано сержантът направи обедна почивка.
Изтощен съм. Това е по-лошо от тениса, много по-лошо и не мога да издържам. Поемам на едри глътки леденостудения въздух, а проклетото Шкембе не забавя темпото. Крачи напред, разлиства шубраците и шляпа в калта. Той е като тежкотоварен камион и очевидно е решил да ме накара да каталясам. Станкато дори не се задъхва, но аз съм на границата на припадъка. Автоматът ми тежи цял тон.
Изминали сме огромно разстояние. Вече няма съмнение, че сме във военната зона. Чувам далечна стрелба и артилерийско бумтене. Над нас профучава конкомски изтребител. Добре че всички сме изпръскани с кал и не се различаваме от въздуха. Проклетата гадост се просмуква през униформата ми. Никога не ми е било толкова студено, но за щастие вятърът леко отслабва.
По обед спираме да хапнем на малка полянка в подножието на стръмна скала. Само тримата. Не зная къде са се дянали другите. Не разбирам какво става. Не трябва ли да се държим заедно? Къде са те? Няма ли да е по-добре, ако целият взвод се придвижва в обща група? Платил съм доста пари за този уикенд. Ще ми се някой да ми обясни какво са намислили.
Седим опрели гърбове на обраслата с мъх стена и ядем порционите си. Хубаво е да смъкнеш тежестта на оръжието поне за малко. Страшно съм изгладнял. Човек би очаквал от компания „Маневри“ по-вкусно ядене за тези пари. Как въобще задържат клиентелата?
Станкато изглежда все така невъзмутим. Наяжда се бързо, после ми се усмихва, като ме гледа как боцкам в кутията.
— Яж, Енди — съветва ме. — Ще ни трябват сили. Денят едва започва. — Изправя се и се протяга. — Това е животът. Толкова е вълнуващо. Извън града, с врагове наоколо и оръжие в ръка. Да, мисля, че „Маневри“ имат право. Животът е по-сладък, когато смъртта е наблизо.
Шкембето вдига глава от кутията си и се мръщи.
— Я сядай! И не плямпай толкова високо. Да не искаш да ни надушат конкомците? Няма да живуркаш дълго, ако ги вършиш такива.
Станкато сяда, но продължава да се хили.
— Знаеш доста за тези неща, а?
Шкембето кима.
— Правичката казваш. Можех да стана сержант, ако исках. Дори веднъж си купих едноседмичен пакет. Тогава натрупах доста изтребителни точки. Но не е за мен тая. Това е по-добре. Преди да свършим, ще имам повече точки от вас. Стига ми да ми държи влага през седмицата в службата.
Поглеждам го. Лапа лакомо. Грозен човек с грозен нос, голямо шкембе и миниатюрен мозък. И все пак е убивал хора, вероятно по-добри от него, и се е връщал, когато други са умирали. Защо, решавам да го попитам.
Но Станкато ме изпреварва.
— Харесва ти да убиваш, нали? — пита ентусиазирано. Естествено, че му харесва. Този тип обича да гледа как другите се мъчат, да ги унижава. Да пробива дупки в тях е стихията му.
— Това е войната — отвръща Шкембето. — Тук, във военната зона, но и отвън. Не го наричаме война, но е същото. Има типове, които са готови да ти скочат на врата по всяко време, да ти отнемат жената, работата, да пробутат гадости на дечицата ти, да те прецакат. Трябва да се бориш с тях с каквото можеш. Да, харесва ми. И защо не? Тези конкомци… — той кима към храсталаците, — повечето от тях са негри, ако не знаете. Мразят ни и в червата. Защо да не ми е приятно да ги избивам? — Има войнствен вид, сякаш ни предизвиква да му се противопоставим. Аз със сигурност нямам подобно намерение. Може да е глупак, но имаме нужда от него.