Десантните капсули се наклониха, насочвайки се към целта. Джек усети, че напряга мускули, като пред борба. Имаше чувството, че стените на капсулата го притискат.
— Десет… девет…
— Божичко! — промърмори някой уплашено.
— Седем… шест… пет…
— Ще си дам топките на първия, който види сметката на някой от тези негодници! — провикна се Ласадей.
— Че на кого са му притрябвали твоите топки? — отвърна някой и в същия миг капсулите се разтресоха и ги изстреляха.
Небето беше тъмновиолетово. То се мярна за миг, като ослепителна панорама зад лицевото стъкло, сетне течението ги понесе и Джек зърна под краката си земята. Улови въжетата на парашута и се изравни с Кевин, който вече бе поел командването:
— Целта е в обсег, поемете управлението и ме следвайте към нея. Готови за отваряне на три… две… едно… ОТВОРИ!
Раницата зад гърба му се разтресе, изведнъж го дръпна рязко нагоре и Джек увисна на презрамките на парашута. Около него разцъфнаха куполите и на останалите парашути. Костюмите сияеха ярко на слънчевите лъчи. Понесоха се заедно, като ято птици.
Джек имаше четири ракети на ръкавиците си.
— Виждам ги на мерника, но все още са извън обсега ми.
— Хайде да ги поздравим — отвърна Кевин.
Той изстреля две ракети, за да прикрие спускащия се отряд, тъй като новобранците бяха твърде стреснати, за да открият огън.
— Джек, имаме проблем — обади се Кевин. — Те са твърде неопитни, за да се оправят сами.
— Разбрано — кимна Джек и се озърна. Двама от Рицарите бяха изостанали нагоре и встрани. Забеляза Роулинс под тях — младият Рицар се бе спуснал твърде стремително и смело. Джек придърпа въженцата и събра малко купола, увеличавайки скоростта си.
Миг по-късно Ласадей се изравни с него, под плющящия купол на парашута. Небето над тях се озари от нови взривове — битианците ги посрещаха.
— Някой да му види сметката на този кучи син — промърмори Ласадей.
— Аз изстрелях две от ракетите си. Ти нямаш ли самонасочващи се?
— Имам само една, синко, но и тя ще ни стигне. — Ласадей се отдалечи от него.
В слушалките се чу пукот, после гласът на Кевин:
— Дявол го взел, какво правите там тримата?
— Целим се във врага — отвърна мрачно Джек. Повика Роулинс, който продължаваше да е малко под тях и навярно виждаше по-добре вражеските линии: — Приготви се да събереш парашута. Открий огън веднага щом се приземиш. Не забравяй — след всеки изстрел гледай да смениш положението.
Бития беше красива. Имаше време само за тази мисъл, защото в следния мит самонасочващата се ракета на Ласадей полетя към вражеската батарея и хоризонтът изригна в пламъци, дим и метални късове. „Земя, въздух, огън и вода — помисли си Джек. — Елементите, от които е съставен животът — и смъртта.“ Разгъна дясната си ръкавица и пусна един лазерен откос срещу пехотата, която тичаше към тях. Презрамките на парашута се откачиха само на метър от земята, той скочи леко и веднага се претърколи.
Един по един и останалите тупнаха със сумтене на земята и се претъркулваха, за да намалят силата на сблъсъка. Абдул забрави, че костюмът усилва движенията му и се преметна твърде силно, а после тупна по гръб. Ласадей изтича при него и му помогна да стане. Кевин се спусна грациозно до Джек, но когато се обърнаха, двамата установиха, че са заобиколени от неколкостотин души пехота.
Така и не им дадоха възможност да се зарадват на превъзходството си. Без да си кажат дума, те опряха гърбове и вдигнаха напред ръкавици.
— Те не знаят с кого си имат работа — прошепна Джек.
— Оръжията им са огнестрелни, но едва ли са бронебойни.
— Избери си цел!
Джек усети, че челото му е мокро от пот. Наведе глава и го избърса от стъклото. Мерникът се замъгли, но пък поне можеше да вижда. Пехотата продължаваше да се приближава.
— Май са решили да ни пленяват — подметна Джек.
— Включи на пълна мощност! — нареди Кевин.
— СЕГА! — и двамата извикаха едновременно и откриха стрелба. Ослепителни лазерни лъчи разцепиха въздуха, докато двамата се въртяха леко настрани, в прецизен танц на смъртта. Битианците рухваха един след друг, превръщаха се в окървавена и димяща купчина. Двамата Рицари прекрачиха първата редица избити и се събраха с разпилените си спътници.
— Така — обяви мрачно Кевин. — Стига сме си играли. Включете реактивните двигатели. Искам да ги погнете, преди да са осъзнали какво става.