Телохранителят повдигна колебливо рамене, но в същия миг тълпата пред тях се разтвори, допускайки чуждоземците до светия човек. Докато Колин прекосяваше разстоянието, което ги делеше, ховъркрафтът започна да се спуска над платформата.
Върховният жрец имаше гърбав нос и изпъкнала горна устна. Той се усмихваше, но Амбър си помисли, че никога досега не е виждала по-странно изражение. Тя неволно потрепери, въпреки че Колин и Джонатан бяха от двете й страни, защото вече не се съмняваше, че извънземният гледа към нея.
Жрецът едва забележимо се поклони. Заговори им на стандартния космически език, с нисък, дрезгав глас:
— Добре дошли. Радвам се да ви посрещна сред нас. Вие ли опрощавате греховете?
Колин на свой ред се поклони.
— Не — отвърна той. — Тук съм, за да посрещна моите приятели. Но аз също се радвам да се запозная с вас.
Неуловим вятър развя украшението на главата на жреца. Битианецът премигна и смръщи вежди.
— Те са убийци — произнесе той отчетливо.
От тълпата долетяха възгласи. Кога ли са разбрали, зачуди се Амбър. Откъде жрецът е научил за сражението?
Тя пристъпи от крак на крак. Ховъркрафтът бе застинал неподвижно върху платформата. Вратата на хангара се отвори. Би трябвало да гледа за Джек, но не можеше да откъсне очи от жреца.
— В моята религия само Господ Бог може да дава опрощение. Аз мога само да успокоявам и да съветвам.
Жрецът кимна.
— Разбирам. И аз мога толкова, докато не бъде призован Светия огън.
— Чувал съм… — поде внимателно Колин, — че освен това правите нещо, което се нарича пречистване на духа.
Нови възклицания от тълпата. Жрецът стоеше с видимо напрегнат вид. Джонатан направи почти неуловимо движение и Амбър осъзна, че е наместил скрития под расото кобур.
— Подобни въпроси — заговори жрецът — не се обсъждат на улицата. Светият огън, който пречиства душите на грешниците, е отвъд моята компетентност.
— Простете — поклони се Колин. — Не исках да ви обиждам.
Битианецът го изгледа продължително. След това произнесе:
— Простено ви е. Много неща липсват във връзката между нашите народи. Търговията попълва част от празнината, но душите получават своето последни, нали? — покашля се той и се извърна бавно към приземилия се кораб.
Вратата на хангара най-сетне се отвори и отвътре полъхна тежката миризма на дим и машини. Слънчевите лъчи засияха по бронята на войниците, които чакаха да слязат на платформата. Амбър сигурно щеше да извика името на Джек, ако гърлото й не бе пресъхнало от тревога.
Върховният жрец бе погледнал право към нея, когато бе произнесъл онези думи за Светия огън. Със сигурност нямаше предвид пречистването на битианските души. Говореше за всички души. Сигурна бе в това.
Въпреки горещото време почувства, че цялата настръхва. Кой знае защо се чувстваше омърсена.
Кевин и Джек поведоха отряда войници на платформата. Тълпата се смълча при вида на тези страховити военни машини от друг свят.
Жрецът даде знак на Колин да се присъедини към него.
— Кой е този със сияещата броня? — попита той.
— Това е Джек Сторм — отвърна Колин. — Той е добър човек. И да убива, прави го само за да защити невинните. Неведнъж е рискувал своя живот, за да спаси мнозина, включително и мен.
Жрецът си пое шумно въздух.
— Сигурен ли сте в това?
— Видях го с очите си.
— А ще може ли да го направи и тук, на Бития?
— Не виждам защо не — отвърна Колин.
— Това ще са някакви местни поверия — прошепна зад него Джонатан.
Колин кимна, показвайки на телохранителя, че вече се е досетил.
— Значи няма нужда тук от мен — заяви неочаквано Върховният жрец. Извърна се и изчезна в тълпата, оставяйки след себе си само полъх на странна миризма.
— Ваше преподобие — попита Джонатан, — какъв е този Свети огън?
— Ние имаме Ноевия потоп… те имат изгарящ огън.
Какво ли наистина бе направил Колин току-що с Джек?
— Какво му казахте за него? — приближи се към свещеника Амбър.
Той я погледна слисано.
— Нищо повече, освен че Джек е герой.
Колин положи успокояващо ръка на раменете й.
— Не се плаши, миличка. Твоят Джек е в безопасност.
Младата жена премести поглед към Джек и останалите Рицари, които крачеха към тях по платформата. Душата й бе скована от страх. Джек си свали шлема и погледна към нея. Амбър преглътна мъчително. Щеше й се да му извика: „Бягай, докато още можеш!“