Но не можа и това никога нямаше да си прости.
20.
Джек я стискаше толкова силно, че Амбър неволно извика от болка.
— Джек! Ще ми оставиш синини!
Пусна я неохотно и я погледна смутено, когато тя на свой ред го прегърна. След това го дръпна за ръкавицата.
— Какво има?
— Наведи се.
Той се наведе, докато Кевин преминаваше покрай тях. Амбър се повдигна на пръсти и го целуна по челото.
— Това пък що за посрещане е?
Амбър се усмихна.
— Проверявах те за треска. — Прокара пръст по хладното му слепоочие. — Забрави ли, че предишният път си бил доста зле след хибернационния сън? — тя хвана ръката му и я стисна.
— Внимавай. Може да е заредена. — Джек се огледа. Повечето от битианците си бяха тръгнали с техния Върховен жрец. Неволно подсвирна.
— Какво представляват те?
— Кои?
— Битианците — прошепна Амбър. — Наистина ли са змии? — Беше чула търговците от Източния квартал да говорят за змийски кожи.
— Колкото птицечовката е патица.
— Какво?
Вниманието на Джек бе привлечено от осезаемото напрежение между Кевин и Свети Колин. Той се приближи към тях.
— Какво има?
Телохранителят на Скиталеца имаше притеснен вид. Колин вдигна ръка.
— Спокойно, Джонатан. Държа положението под контрол. — Кафявите му очи се извърнаха към Джек. — Ще обсъдим въпроса в нашия нов щаб.
— Не съм никакъв проклет герой.
— Не съм твърдял противното — обясни Колин спокойно. Джонатан продължаваше да разглежда Джек с изражение, което Амбър никак не харесваше, и ръката му висеше близо до кобура. Тя се приготви да застане между тях, ако възникне някаква опасност.
— Мислех, че вие двамата сте приятели — обади се насмешливо Кевин.
— Върша си работата и нищо повече — махна с ръка Джек. — Не разбирам защо трябва да ме превръщат в герой от местните сказания.
— Не смятам, че съществува подобна опасност, Джек — рече Колин. — Но дори да възникне, аз ще се погрижа за това. Битианците никак не обичат, когато проявяваме интерес към техните работи.
— И реши да ме използваш, за да те допуснат по-близо?
— Нещо подобно — Колин се отпусна върху една чанта, тъй като в помещението все още нямаше никакви мебели. Шумът от разтоварваното отвън снаряжение им пречеше да се чуват добре. — Непрестанно ми създават най-различни трудности. Реших, че може да се получи нещо, ако се сдобия с опорна точка вътре в тяхната религия. Съжалявам, ако съм те обидил, момчето ми, но действията ти в Лазертаун си бяха чисто геройство.
— По-скоро глупави, но тогава не можах да измисля нищо по-добро — заяви Джек.
Появи се един от младите войници, прошепна нещо в ухото на Кевин, после застана до вратата, очаквайки нареждания. Командирът се усмихна, разсичайки мрежата от бръчки, която покриваше мургавото му лице.
— Звуковите завеси са спуснати и функционират. Можете да говорите за каквото искате без опасност да ви подслушват.
Скиталецът изгледа последователно Кевин и Джек.
— Момчета, какво всъщност правите тук?
— Пратиха ни да защитаваме границите на Доминиона — отвърна Кевин.
Джек остана изненадан, когато забеляза, че лицето на Скиталеца потръпва от гняв.
— След месеци на безуспешни молби и петиции до императора най-сетне ни беше разрешено да се присъединим към състава на тукашното посолство и да започнем собствени изследвания. Искам да знам какви са намеренията ви и дали ще се месите в работата ни!
— Тогава аз бих попитал защо беше необходимо да включвате в състава и вашето военизирано крило? — отвърна с въпрос Кевин.
— Не е по наше желание. Така поиска… императорът.
— В такъв случай да речем, че сме тук, за да не допуснем възникване на търкания между военизираното ви крило и местното население — това е в интересите на Доминиона. Пък и дракският посланик заяви, че битианците изразили желание да се откъснат от Доминиона и да се присъединят към Дракската лига. Ето защо нашата цел е да защитим всички представители на Доминиона, в случай на безредици или военни действия. Честно казано, и вие, и ние се намираме в доста взривоопасна обстановка.