Колин промърмори нещо, което не чу никой, освен Амбър. Вените на шията му бяха изпъкнали. Той размаха пръст във въздуха.
— Ако е така, защо въобще беше необходимо да ни пускат тук? По дяволите, използвали са ни, за да може Пепус да прати вас. Няма да търпя подобно положение. Трябваше да се досетя, че старата лисица има нещо предвид, след като неочаквано ни даде разрешение. Искал е да прати вас, но не е знаел как да го направи.
— По-добре, отколкото да обяви война, нали?
Амбър погледна разтревожено Джек.
— Значи няма никакво съмнение, че крайната причина са драките — намеси се Кевин.
Колин се изправи рязко.
— Ще поискам да пратят въздушно разузнаване — заяви той. — Нищо чудно онова, което търсят тук драките, да е интересно и за нас.
— Какво е интересно и какво трябва да се направи, са две съвсем различни неща.
Колин и Кевин се изгледаха. Преподобният се засмя.
— И ти ли си толкова хитър, колкото твоят император?
— Въобще не мога да се сравнявам с него — отвърна с усмивка Кевин. — Но бих могъл да опитам. Кога ще прегледаме въздушните снимки?
— Ще поискам да ги донесат на вечеря в посолството. Ще бъдеш там, нали? Разбрах, че всички офицери са поканени.
Кевин изстена мълчаливо, но кимна.
— Хайде, момчето ми — обърна се Колин към Джонатан. — Да идем да се помолим.
Джек ги изпрати с поглед. Сетне улови Амбър за ръката, преди и тя да излезе. Беше забелязал, че лицето й е бледо и загрижено.
— Как си?
Тя вдигна рамене.
— Би трябвало да знаеш. Като след кошмарни сънища.
— Още ли? Сега трябва да наглеждам оборудването на работилницата, но ако искаш, довечера можем да се видим.
— На вечеря в посолството — подсмихна се Амбър.
— За какво всъщност говори Колин?
— Изследвахме едно интересно място на север и докато сондирахме скалите, получихме странно ехо. Той не знае каква може да е причината. Надява се, че на теб ще ти хрумне някакво обяснение. Трябва да вървя.
— Щом се налага — пусна я неохотно и тя изтича след Колин.
— Тази работа не ми харесва — рече Кевин.
— Нито на мен.
— Драките държат града под постоянно наблюдение — видях инсталацията, докато се прибирахме с всъдехода. Не е трудно да бъде забелязана — доста е обемиста.
— И не е особено модерна.
— Естествено. Нима очакваш да докарат тук най-новите си технологии? — Кевин се приближи до Джек. — Ще ти дам малко време да се оправиш и после ще те чакам на инструктаж.
— Хубаво — Джек се отдели от вратата, на която се подпираше. Огледа се за своя сак, метна го на рамо и се отправи към офицерските помещения. Костюмът навярно вече беше там.
Новината за дракската намеса бе предизвикала студени тръпки по гърба му. Хрумна му, че може би Дурл също е на Бития и довечера ще ги посети в посолството. Ако е така, хубаво ще е да има някой, който ги държи далеч един от друг.
Но макар Колин да се сърдеше заради лицемерието на императора, Джек напълно разбираше Пепус. От много години на дракската заплаха не се гледаше като на нещо реално съществуващо и Пепус бе първият, който проявяваше открита загриженост по този въпрос. Мирът едва ли щеше да бъде съхранен още дълго, но управниците на Доминиона предпочитаха да си затварят очите пред този факт. Джек, от друга страна, щеше да е първият, който ще си облече костюма и ще тръгне срещу драките. Би го направил още сега, помисли си той, докато се приближаваше към крилото, където бе настанен.
Костюмът си беше на мястото. Джек затвори безшумно вратата на стаята и се озърна. Няколко дребни гущерчета тичаха по стените. Захвърли сака си в ъгъла и оттам се вдигна облак прах. Джек се намръщи. Прахът бе смърт за електронната система на костюма. При първа възможност ще накара кадетите да почистят помещението.
Откри широка резка през едното рамо. Плъзна пръсти по нея. Един от битианците така и не бе разбрал колко близо е бил до възможността да повали Доминионски Рицар. Норцитовата облицовка бе разкъсана и Джек си даде сметка, че без нея вероятно щеше да изгуби цялата си ръка. Навярно бе получил пряко попадение от снаряд, без дори да го почувства.
„Господарю.“
Джек неволно подскочи. Толкова отдавна не бе чувал този ясен и силен глас в мислите си, който звучеше като кънтящи камбани. Посегна мислено към тази крехка нишка и се опита да я издърпа, надявайки се най-сетне да установи контакт.