И ако успее, да узнае дали съществото помни нещо от предишния живот на Джек.
„Фантом…“
— Капитан Сторм?
Джек се обърна. На входа стоеше Роулинс. Младши лейтенантът отдаде чест и добави:
— Сър, надявам се, че не съм ви попречил.
Джек почувства, че ръката му трепери, и побърза да я скрие зад гърба си.
— Само си проверявах снаряжението. Първото правило на добрия Рицар е никога да не позволява на техниците да знаят повече от него. Не искам друг човек да е отговорен за моето оцеляване.
Роулинс прекара ръка по косата си.
— Разбирам, сър — кимна той. — Но вие казахте… „оцеляване“. Не е ли по-точно да се каже победа? Или военни действия?
— Зависи от това каква е била причината да облечеш бойния костюм.
Младият мъж се засмя.
— Разбрах. За какво се биеш.
— Точно така.
— Но вие сте били наемник, преди да станете имперски гвардеец.
— И все още съм.
— О! — Роулинс го погледна смутено.
— Какво мога да направя за теб? — попита го Джек.
Сините очи се втренчиха в неговите.
— Така и не успях да ви обясня защо искам да съм ваш заместник. Истината е, че вие сте единственият, който знае за Кларон.
Нова вълна от ледени тръпки пробяга по гърба на Джек.
— Кларон?
— Да, сър. Научих, че един от Рицарите настоявал пред императора да бъде проведено разследване за причините, довели до унищожаването на Кларон. Наблюдавах ви и мисля, че това сте вие.
— И какво, ако съм аз?
— В такъв случай служа при този, при когото трябва. Горд съм да бъда на служба при вас. Баща ми бе един от първите заселници там и възнамеряваше да ни вземе при себе си. Дори ни пращаше снимки, преди да се случи трагедията. — Роулинс се тупна по нагръдния джоб. — Бяхме подали документи за емиграция, малко преди да бъде изпепелена планетата.
Джек не поиска да види снимките. Споменът бе достатъчен, на гърлото му да заседне буца. Не беше сигурен обаче дали пред него стои таен представител на Зелените ризи, или кадет идеалист.
— Как е баща ти сега?
— Един е от малкото, които се спасиха, но е инвалид. Двамата с мама се преместиха на друга планета. Той смята, че всичко е заради политически игри и че някой се опитва да скрие истината за Кларон. Когато постъпих на служба, дочух, че един от Рицарите настоявал пред императора случаят да бъде разследван и да бъде започнато тераформиране.
Кой ли му беше казал? Кой се криеше зад кулисите и дърпаше оттам конците?
— Съветвам ви, лейтенант, да се съсредоточите върху настоящата задача. Така ще останете жив по-дълго.
— Тъй вярно — изпъна се Роулинс. Сетне се ухили. — Но поне съм сигурен, че открих човека, който ми трябваше.
— Може и да си прав — кимна уморено Джек.
Ако Джек и Кевин имаха някакви съмнения, че са били разквартирувани в бедната част на града, те се потвърдиха веднага щом стигнаха посолството. То се помещаваше в луксозна четириетажна къща, преустроена така, че да отговаря на изискванията за сигурност. Бяха й монтирали прозорци, които да спират както хладния нощен въздух, така и неканените гости, и лениво въртящите се перки на вентилаторите не бяха достатъчни, за да раздвижат застоялия въздух. Някои неща, мислеше си Джек, докато разкопчаваше твърде стегнатата якичка на куртката си, не се подобряват с развитието на техниката. Помещенията на посолството бяха украсени с местни гоблени и произведения на изкуството, което значително затрудняваше придвижването из тълпата, и Джек се зарадва, че не е облечен с бойния костюм.
— Отпусни се — улови го Кевин за ръката. — Стига си подскачал.
— Не обичам церемониите — засмя се Джек.
— Че кой войник ги обича? Амбър скоро ще дойде — тя поне ще те поразсее. А може и да не успее. Станала е хубаво и самостоятелно момиче. Мисля, че е надраснала възхищението си от ролята ти на ангел-пазител и защитник.
Джек погледна към Травелини, един от Рицарите, който бе стигнал чин капитан по време на неговото отсъствие. Не отговори нищо, но знаеше, че Кевин е прав.
— Ще ти кажа като на приятел — продължи Кевин. — На твое място бих се решил… вместо да я изгубя.