— Не аз трябва да решавам — подхвърли Джек.
— Може би. Кой знае? — Кевин забеляза, че на вратата са застанали Колин, Джонатан и още един мъж. — Кой е този?
— Денаро. Главнокомандващ тяхното военизирано крило.
Кевин тихо подсвирна.
— Бива си го! — Джек проследи с поглед тримата, които прекосиха помещението и си взеха от напитките. Военизираните Скиталци го караха да се чувства неспокоен. И друг път се бе срещал с тях. Религиозни фанатици, които се биеха със същия устрем, с какъвто и драките. Отпи от чашата. — Какво ще кажеш аз да се оправя с Амбър, а ти с дипломатическите интриги?
— Мислиш ли, че ще успееш?
— Надявам се — засмя се Кевин. Млъкна, забелязал, че Колин се приближава към тях. — Радвам се да те видя отново.
— Амбър ще закъснее — оповести Колин. — Ще се забави паради прическата. Надявам се да е тук след десетина минути.
Джек се подсмихна. Междувременно Колин пъхна плик в ръката на Кевин.
— Обещах ти това, но те съветвам да го прегледаш едва когато си на неутрална територия.
— Нищо против — отвърна Кевин и повдигна насмешливо вежди. Посолството би трябвало да е възможно най-неутралното място на Сасинал и дори в цялото южно полукълбо на Бития. Разкопча куртката си, за да прибере документите вътре, и по навик погледна най-горния.
— Боже мили!
Джек надзърна над рамото му. Дигитално обработеното изображение го зашлеви като плесница през лицето. Розови и бежови пясъци насред зелен пояс. Кевин побърза да прибере снимките във вътрешния си джоб.
— Драки — произнесе Сторм и тази дума бе като далечен артилерийски тътен. — Това беше дракско пясъчно убежище. Значи вече имат база тук.
— Какво знаеш за пясъчните убежища? — попита го тихо Кевин.
— Почти колкото и ти. Достатъчно, за да съм сигурен, че не би трябвало да има такива на Бития. — Вдигна глава и забеляза, че Колин ги наблюдава. Скиталецът не можеше да чуе какво си говорят, но на лицето му бе изписано любопитство. Сега двамата Рицари притежаваха строго секретна информация, заради която лесно можеха да изгубят главите си.
— Къде си виждал такова?
Джек се постара да си придаде невъзмутим вид.
— На едно място — отвърна уклончиво.
Кевин се пресегна и го хвана за ръката. Джек веднага осъзна какво трябва да направи.
— Ще ида да потърся Амбър — обяви той на висок глас.
— Добра идея — кимна Колин. — Чух да звънят за вечеря. Всеки момент посланикът ще ни покани в трапезарията. Чакай малко — ето я и нея.
Амбър бе застанала на вратата и когато я погледна, Джек усети, че дъхът му секва. До него Кевин издаде сподавено възклицание. Амбър бе облякла синя рокля, която прекрасно отиваше на медния цвят на косата й, пристегната с кърпи по подобие на тези, които носеха местните. Резултатът бе наистина впечатляващ.
— Красавица — промърмори Колин, — а ето го и чудовището — добави, когато забеляза изправения зад нея драк.
Миризмата на хитиновата обвивка нахлу в ноздрите на Джек като дразнещ дим. Опита се да преглътне и се закашля. Кевин го потупа съчувствено по гърба. Останалите Рицари в помещението застинаха в различни пози, втренчили поглед във врага.
Амбър се престори, че не е забелязала посланика, и прекоси стаята с грациозна походка. Едва когато наближи Джек, той забеляза, че кожата й е настръхнала. Тя мразеше пришълците почти толкова силно, колкото и той, и не само от съчувствие към него.
Зад драка пристъпваше тъмнокож мъж, загърнат в бяло наметало, чието голо теме лъщеше на светлината на лампите.
Колин се усмихна.
— Доктор Куадах! — и забърза към непознатия, като обяви: — Добрият доктор е Специален пратеник.
— Сър… — поде Джонатан, забелязал, че Колин се е приближил прекалено към охраната на драка. Лицето на Дурл бе застинало в заплашителна маска.
Доктор Куадах заобиколи тримата драки и подаде ръка на Колин. Амбър и Кевин въздъхнаха облекчено. Джек не беше сигурен, дали драките не са готови да застрелят Колин само защото си е позволи да се доближи до тях. Междувременно преподобният и докторът се тупаха радостно по раменете.
На лицето на Колин грееше момчешка усмивка.
— Каквото ви интересува за Бития, да знаете, че докторът е насреща. От няколко дни чакам да се срещна с него.
Кевин погледна многозначително Джек, но не каза нищо. Явно продължаваше да го измъчва мисълта за пясъчните убежища.