Междувременно посланикът зае един от ъглите на помещението, заобиколен от своите пазачи.
Следващият, който застана на входа, бе предхождан от познат и силен аромат, резлив като мирис на горящо дърво, примесен с дъх на билки. Украсата на главата, китките и глезените му подскачаше така, сякаш непрестанно го брулеше вятър. Джек се намръщи озадачено и погледна към Амбър.
— Кой е този? Не го ли видях днес на площадката?
— Точно така. Това е Върховният жрец. Беше отишъл там, за да те пречисти от греховете на войната.
Доктор Куадах изгледа влезлия намръщено.
— Има ли власт този човек? — попита го Колин.
— Кой може да каже, с всички тези фракции на Бития? Знам само, че е водач на една група, която очаква настъпването на Третата епоха и е достатъчно силна тук на юг, където религията граничи с фанатизъм.
— А какво знаеш за религията им? — настръхна Колин.
— Има много въпроси, които трябва да обсъдим, Свети Колин, но не и тази вечер. Едно ще ти кажа… чух и видях някои неща, които не могат лесно да бъдат обяснени.
Върховният жрец се забави на вратата, осъзнавайки, че е център на вниманието. Дори драките бяха забравили подозрителността си към Рицарите и гледаха към него.
— Каква е тази Трета епоха? — обади се Амбър и когато й хвърли поглед, Джек забеляза, че е пребледняла. Избягваше да поглежда към жреца.
Лицето на доктор Куадах бе покрито с мрежа от бръчки, някои от радост, други от болка.
— Не мога да ви обясня точно сега, млада госпожице — рече той, като я гледаше с нескрито съчувствие. — Достатъчно е само да ви кажа, че онова, което са ви разказвали за този свят, не отговаря на истината. Тези хора не са варвари, както някои смятат…
Джек си припомни заключенията на Ласадей.
— Свидетели сме на грешките на предишни цивилизации. Мършоядите, които живеят зад градските черти, се наричат сурфи. Знаете ли какво означава това на битиански?
Амбър поклати глава и къдриците й се разлюляха.
— „Грешки“. Произходът на тази дума подсказва, че става въпрос за изкуствено създадени видове. И битианците им позволяват да живеят, дори ги хранят.
— Генетични грешки.
— Може би. — Доктор Куадах се покашля вежливо и обърна гръб на Върховния жрец, който изглежда се насочваше към тях.
Разговорът замря, докато битианецът се приближаваше. Миризмата, която го предхождаше, се усили. Джек откри, че не е неприятна, но същевременно осъзна, че няма да я забрави никога, дори ако има късмет да напусне жив Бития. „Мирише на земноводно — помисли си. — На някакво влечуго. Да върви по дяволите теорията за птицечовката.“ Беше му забавно да си представи как насекомоподобни като драките се опитват да завладеят влечуги, особено войнствени като тези.
— Господа, госпожице Амбър, позволете да ви представи Всемогъщия Хусиах.
Най-сетне Джек имаше възможност да види отблизо онова, което така и не бе успял да зърне по време на битката — лицето на битианец.
Устата бе изострена муцуна, разтворена в подобие на усмивка.
— Доколкото чух, доктор Куадах, младата госпожица се интересува от Третата епоха? Защо не продължите с обясненията?
Мрачното лице на доктора се поразведри. Изненадата му не остана скрита за никого в помещението и Джек забеляза, че драките ги наблюдават внимателно.
— Нямах никакво намерение да превръщам многоуважаемата ви религия в тема за разговор преди вечеря — оправда се докторът.
Битианецът наклони леко глава и украшението застина неподвижно над главата му. Какво беше това — аура, енергия?
— Този тип дава нов смисъл на думата харизма — прошепна Кевин в ухото на Джек.
— Не исках да прозвучи обидно — оправдаваше се Амбър.
— И не беше — кимна Хусиах. — Ние очакваме Възкресението. С него ще настъпи нашата Трета епоха. Без него — гибел за цяла Бития.
Посланикът избра този момент, за да обяви, че всички са поканени на вечеря.
Джек не гореше от ентусиазъм да се премести в следващото, относително по-тясно помещение, с пристъпващи отзад драки. Докато крачеше натам, почувства прилив на адреналин и крадешком се озърна, търсейки най-лесните пътища за отстъпление в случай на опасност. Амбър извърна очи към него. Усмихна му се, сякаш бе разбрала тревогата му. Ако я бе погледнал, щеше да забележи, че тя също е обезпокоена, но Джек бе сляп за чувствата й.