Отсрещният край на масата бе устроен така, че да създава удобства на драките. Съдейки по умелия начин, по който бе сторено това, Джек заключи, че драките се отбиват често на вечеря. Стомахът му се сви при мисълта, че ще стане свидетел на дракските навици за хранене.
Колин го тупна леко по ръката.
— Съжалявам, мило момче. — И добави шепнешком: — Стори ми се, че видях някого в сенките в ъгъла. Може да ми се е привидяло…
Джек извърна мигом поглед към другия ъгъл на стаята, където беше тъмният проход за кухнята. Високият, издокаран в официални дрехи посланик закриваше донякъде гледката. Докато се почесваше озадачено по челото, Джек зърна някакво движение.
Някой наистина се спотайваше там, където не му беше мястото. Защо ли Амбър, която не пропускаше подобни неща, не го бе забелязала? Амбър, която винаги първа откриваше подходящите места за засада.
Може би двамата с Колин бяха твърде изнервени. Все пак, намираха се в посолство.
Амбър се настани на един от столовете. Джек погледна отново към дъното, но фигурата в сянката беше изчезнала.
— Джек? — повика го тя тихо.
— Само за момент — кимна й, прекоси помещението и са приближи към тъмния коридор, пресичайки потока от хладен въздух, който разпръскваше вентилаторът на тавана. Тъкмо когато стигна ъгъла, зърна една фигура да изчезва зад следващия завой, потъвайки във вътрешността на посолството.
— По дяволите — изруга тихо Джек. Някой наистина ги следеше. Огледа се, видя, че помещението отвъд е пусто, и реши да проследи непознатия.
Мъжът се движеше бързо и уверено. Прекоси тъмната зала и започна да се изкачва по стълбите в другия й край. Беше по-възрастен от Джек, съдейки по тежкото му дишане. Докато се изкачваше, капачката на едното му коляно поскърцваше мъчително. Стигна горния етаж и тъкмо когато свиваше, лицето му се отрази за миг в стенното огледало.
Джек се спъна и се улови за парапета. След това шокът от изненадата, накарал го да закове на място, го пришпори да бърза. Това бе човекът, който не можеше да си позволи да пропусне. Човекът, когото преследваше, още откакто се бе измъкнал от Пясъчните войни. Двайсет и петте години бяха оставили своя отпечатък върху лицето на Уинтън, но не до такава степен, че Джек да не може да познае човека, обрекъл Рицарите на сигурна смърт на Милос.
Уинтън и драките. Този път може би имаше възможност да открие връзката. В ума му се надигаха безброй въпроси.
Джек бързаше към своето отмъщение.
Двама пазачи се отделиха от нишите в стената.
— Съжаляваме, сър. Тази част на посолството е затворена за посетители.
Джек погледна значките на Планетната полиция на гърдите им. Усмихна се напрегнато.
— Изглежда съм се заблудил.
— Тоалетната е малко по-нататък по коридора — посочи единият пазач. — Всъщност, съвсем близо до гостната.
Джек се обърна и заслиза по стълбите. Едва сега забеляза, че неволно е стиснал юмрук.
Единият от пазачите бе същият, който му бе донесъл окото на Болард. Джек отново започваше да се пита кой е истинският му враг. Настани се на свободния стол до Амбър и забеляза, че Кевин го гледа въпросително.
— Какво има? — попита го тихо младата жена.
Битианският Върховен жрец седеше от другата й страна. Изумрудените му очи се втренчиха в Джек.
— Тъкмо обсъждахме един феномен на нашата религия, наричан Светия огън. Появата му предхожда настъпването на Третата епоха, за която споменах одеве. Моите предшественици са използвали умалени версии на Огъня за пречистване на греховете.
— Че кой е безгрешен? — подхвърли Джонатан.
— Никой… — потвърди Хусиах, — който не се е докосвал до Светия огън. — Направи опит да се усмихне по човешки маниер. — Госпожица Амбър ми се стори жена, надарена с любопитство. За нашия народ любопитството не е само забавление.
Амбър се изправи неочаквано и Джек забеляза, че страните й са зачервени от вълнение.
— Простете, ваше преподобие — заговори тя. — Но аз… не мога да остана на вечеря.
— Разбира се — кимна Колин. — Джонатан?
Телохранителят скочи незабавно. Амбър погали Джек по косата и той откри, че ръката й трепери. Когато се наведе към него, зърна сълзи в очите й.
— Мини да ме видиш по-късно — прошепна тя.
Един от драките изръмжа гърлено и другарят му отвърна по същия начин. Джек погледна към тях и когато отново извърна глава, Амбър си беше тръгнала.