Колин се изкашля.
— Приемете извиненията ми, Всемогъщи. Пътешествията на далечни разстояния понякога са… изтощителни.
— Вярно — кимна Върховният жрец. Сведе поглед към чинията си. — Ах! Краче от нандо. Какъв рядък деликатес! — започна да се храни с видимо удоволствие.
21.
Амбър посрещна с облекчение полъха на нощния вятър. Пое дъх с пълни гърди, опитвайки се да се овладее, и смъкна украшението от главата си.
В този късен час улиците на Сасинал бяха опустели. Кой знае защо си помисли, че това е още едно доказателство за студенокръвието на местните жители. Вероятно се бяха свили в топлите си легла по домовете. Извърна глава, когато покрай нея препусна карета, но кочияшът не й обърна внимание. Едва ли имаше някаква опасност на улицата, заплахата дебнеше отвъд пределите на града, където обитаваха сурфите. Едно от малкото преимущества на еднополовата раса.
Затвори очи и се опита да се отърве от спомена за изгарящия поглед на Хусиах, с който я бе пронизал в мига, когато влезе в посолството. Как би могъл да надзърта в душата й? Как би могъл да знае за съмненията, които я терзаеха? Амбър нямаше сили да признае дори на Джек за убийствата, а това… същество… знаеше за тях.
Един надвиснал над улицата клон я перна по главата и тя отвори стреснато очи.
Не би могъл, разбира се, освен ако не… ако не е роден с дарба, също като нея.
Амбър си изхлузи обувките. Беше приятно да върви боса по хладната земя. Как ли се става Върховен жрец? Спомни си за Малтен, където една възрастна съседка твърдеше, че може да усеща движенията на земните дълбини само като докосва с ръка асфалтираната повърхност на улицата. Казваше, че дните на спасението и възмездието наближават. Амбър усети, че по гърба й пробягват хладни тръпки.
Погълната от тези и други мисли, тя прекоси празните улици и стигна вилата на Скиталците. Надяваше се Джек да се отбие при нея по-късно. Трябваше да му каже какво е направила — по един или друг начин.
Уинтън разтърка с ръка отпуснатото си лице, озарено от екраните на мониторите в стаята. Беше се замислил или унесъл в дрямка, но изведнъж някакъв шум откъм мониторите привлече вниманието му.
Драките се почистваха в специално отредената им стая на посолството след приключването на вечерята и преди да се върнат в тяхната вила. Уинтън се усмихна. Апаратурата почти не бе в състояние да предава точно всички звуци, които улавяше в помещението.
— Ще бъде странно, нали — заговори посланикът, докато триеше лицевите си плочки, — ако се окаже, че един от Рицарите, които присъстваха тази вечер, е същият, когото пленихме по време на Пясъчните войни.
Помощникът му щракна с челюсти.
— Макар че какво толкова странно? — продължи Дурл. — Той избяга преди много години. Трябва да предположим, че имплантантите ни действат успешно, в противен случай щяхме да усетим последствията на собствен гръб.
Последва нова серия от странни звуци, които Уинтън не бе в състояние да интерпретира, макар че се бе надвесил над монитора. По челото му се стичаше пот. Той стисна юмруци. Знаеше си! Знаеше си! Но кой от всичките? Най-вероятно ставаше дума за Сторм. Пленен от драките? Изчезнал в продължение на години? И какви, по дяволите, бяха тези имплантанти?
Не можа да получи отговори на тези въпроси, защото драките напуснаха стаята. Едва сега Уинтън забеляза, че записващото устройство не се е включило. Нямаше никакви доказателства, с които да оправдае действията си. Уинтън стисна зъби и се облегна назад в креслото.
— На разходка ли?
Джек се усмихна на Кевин.
— Мисля, че ще ми дойде добре.
Командирът сви рамене и приглади назад косата си.
— Чудесна идея. Ще ти направя компания.
— Няма нужда — отказа Джек, без да дава допълнителни обяснения.
Кевин се разсмя добронамерено.
— Твоя воля. Но да знаеш, че съм те предупредил, ако се окаже, че Колин те чака на вратата.
— Че кой използва врати? — подхвърли Джек, но приятелят му вече бе изчезнал в тъмното, като само му махна с ръка на прощаване.
Джек си разкопча куртката и я пусна на стълбището. Без съмнение утре някой от войниците щеше да я прибере. Нямаше никаква работа и пое безцелно из двора. Нито веднъж не погледна назад и пропусна да забележи тъмната фигура, която го следваше на известно разстояние и която вдигна куртката от земята. След това се изгуби назад, отнасяйки я със себе си.