Прозорците на посолството бяха тъмни, хартиените фенери — загасени, а гостите се бяха разотишли, докато обитателите сигурно вече се готвеха за сън. Джек вдигна глава и огледа сградата. Можеше само да се надява, че охраната няма да е особено бдителна.
Споходен от внезапно хрумване, притича до стената, покатери се на втория етаж, шмугна се в стаята и изчака, докато очите му привикнат с мрака. Намираше се в някакво спално помещение, което изглежда не бе заето. Джек прекоси с няколко крачки стаята и застана до вратата.
На стълбището имаше само един пост. Джек се усмихна мрачно. Рядко се случваше на молбите му да бъде отговорено. Стигна с няколко бързи стъпки часовоя, опря коляно в гърба му, притисна шията му с длан и изви рязко главата му назад. Часовоят изхърка мъчително и металните му зъби блеснаха в тъмнината.
— Аз те помня — прошепна в ухото му Джек. — А ти помниш ли ме?
Мъжът продължаваше да се съпротивлява. Въртеше трескаво глава, опитвайки се да си поеме въздух.
Джек стегна още малко хватката.
— Дойде в стаята ми заедно с един убиец. Беше груб с младата дама, на която държа. Убиецът ми донесе едно златно око и кратко съобщение.
Мъжът застина неподвижно.
— Ето че си спомни — продължи Джек. — Казах ти, че и аз не забравям подобни неща. — Завъртя рязко ръце и чу сухото изпращяване на скършения врат. След това положи внимателно безжизненото тяло на пода. Жалко, но този човек не знаеше отговорите на въпросите, които го измъчваха.
Джек продължи нататък по пътя, по който бе минал одеве. Стигна до тайната стълба и я огледа, след това се изкатери по нея. Когато се изкачи на площадката, се поколеба.
— Очаквах те — произнесе един глас от мрака.
За миг блесна слаба светлина, след това на пода пред него се приземи убиец, с широка усмивка на лице. Мъжът се изправи и зае позиция, балансирайки върху пръстите на краката си. Нямаше никакво съмнение, че е готов, в случай че Джек реши да го нападне.
— Постарах се да бъда безшумен — рече Джек.
— Но не успя. Къщата гъмжи от дребни гущери. Още докато се катереше отвън, те се разбягаха уплашено.
— Чувствителни животинки. Какво всъщност искаш?
Убиецът продължаваше да се усмихва.
— Не храни илюзии, че ще приспиш бдителността ми, капитан Сторм. Не съм само момче за поръчки.
— Но и не си нищо повече от убиец.
И двамата направиха едновременно крачка надясно. Джек се засмя, докато оглеждаше противника.
Мъжът спря и завъртя леко глава, сякаш се ослушваше. После отново насочи цялото си внимание към Джек.
— Да — кимна той бавно.
— Кой спи в това крило?
— Само моят началник.
— В такъв случай ти предлагам да се отстраниш от пътя ми. Имам работа с него.
— Не.
И двамата преминаха към действие едновременно. Свиване на юмруци. Удар, блок, блок, удар. Отстъпиха назад. Убиецът дишаше тежко, а Джек имаше чувството, че са го блъснали с чук в гърдите от единствения удар, който бе пропуснал. Кокалчетата го боляха. Беше нанесъл първия удар, убиецът — последния. Междинните бяха блокирани и от двамата.
Джек отново си пое въздух. Болката го накара да смръщи вежди.
— Какво стана с Болард? — попита той.
— Болард? — облиза устни убиецът. Джек забеляза със задоволство, че са окървавени.
— Човекът със златното око.
— Аха. Жив е. Позволиха му да избяга. Не те ли предупреди за предателството? Нали сте приятели?
— Той не ми е приятел — отвърна Джек. В същия миг приклекна и нанесе удар с крак, но пръстите му само облизаха темето на другия. Убиецът отскочи и отново зае позиция.
— Виждам, че си ранен — подметна Джек.
— Ти също.
— Но не толкова сериозно. Кажи ми кой те нае да ми донесеш окото на Болард, и ще те пусна да си вървиш.
Убиецът му се озъби. Сигналната ракета, която проблясваше на пода между тях, започна да загасва.
— Ти си оставаш фермерче по душа — произнесе с пресипнал глас убиецът. — Забъркваш се в неща, от които нямаш представа.
— Може би — отвърна Джек. — Би могъл да ми разкажеш за някои от тях, преди да умреш.
Той скочи. Убиецът се поколеба за миг и това реши изхода. Джек успя да го улови миг преди ракетата да изгасне напълно. Двамата започнаха да се борят яростно. Тупнаха на пода и продължиха да се търкалят и да си разменят свирепи удари. Главата на Джек се блъсна в стената и пред очите му изскочиха червени кръгове. От болката дъхът му секна. Но не пусна противника си.