— Прегледа ли я?
— Не, сър.
— Хубаво, че си се сетил да ми я донесеш. — Уинтън погледна към дъното на коридора, откъдето се задаваше посланикът.
— Какво е станало? — подвикна той отдалече.
— Гадна история, сър. Съветвам ви да се върнете в леглото. Аз ще се погрижа да усиля охраната — Уинтън прибра незабелязано записа.
— Добре. Разбира се, че трябва да се погрижиш. Е… лека нощ. — Едрият мъж се обърна и се отдалечи обратно по коридора, оставяйки след себе си миризмата на отлежал бърбън. Уинтън вдигна неочаквано пистолета си и стреля. Посланикът се препъна и политна. Беше мъртъв още преди да падне на пода.
Полицаят се облещи. Лицето му бе изкривено от страх.
— Изпрати съобщение на император Пепус. Докладвай, че на територията на посолството е проникнал убиец. Успял е да премахне един от пазачите и самия посланик, преди да бъде спрян. Кажи на Пепус, че се нуждаем от нов посланик и че аз предлагам Свети Колин от Синьото колело.
— Да, сър — преглътна уплашено полицаят.
Уинтън кимна доволно. Този неочакван инцидент можеше да разреши много належащи проблеми. Прибра обратно пистолета.
— Кажи им да почистят коридора и стълбището. И да не съм чул никакви слухове по този повод.
— Да, сър.
Уинтън изпроводи с безразличен поглед трупа, който отнесоха покрай него. Не обичаше да губи убийци. Изчака, докато почистят и последното петно кръв, сетне се върна в кабинета си.
Тук пусна записа и го изгледа внимателно.
Не можеше да разпознае убиеца. Движеше се с умели и грациозни движения. Би могъл да бъде дори битианец.
— По дяволите — изруга. Налагаше се да премахне собственоръчно Сторм. Не беше изключено неизвестният да е някой от останалите Рицари, но за тях не се безпокоеше. С този проблем щяха да се справят драките, битианците и берсеркерските микроспори, които бе разхвърлял из костюмите.
— Снощи Джек не се е връщал в помещението.
Колин беше бос, с разтворено наметало, под което се подаваше пижамата му. Прокара ръка по лицето си, сякаш се надяваше да се събуди по този начин.
— Сторм — промърмори той — обикновено знае какво прави.
Кевин изправи рамене. Не беше толкова близък с този човек, колкото Джек, и не знаеше как точно да постъпи. Но бе твърдо решен да премине през вратата, тъй като си спомняше какви бяха намеренията на Джек предната нощ.
— Преподобни — поде, докато слушаше как Ласадей и Роулинс сумтят нетърпеливо зад гърба му, — двамата с вас знаем, че желанието на Джек и Амбър е да бъдат сами. Но сега случаят е важен. Имаме проблеми при река Черна пикоч и ще пратим там Рицарите.
— Пак ли? Дори не успяхте да сглобите работилницата.
Ласадей извърна поглед от ярко озарената улица пред къщата.
— По дяволите, сър, ако нямате нищо против да го кажа. Имам усещането, че гадните туземци се наслаждават на сценката.
Колин се покашля смутено, сетне отстъпи настрани. Докато го правеше, погледна към улицата и зърна една фигура, която тъкмо се отдръпваше зад близкия ъгъл. Без никакво съмнение вилата на Скиталците бе под постоянно наблюдение, макар и с не особено сложни средства. Той спусна обратно гоблена и насочи мислите си към предстоящото.
— Командире, нали не възразявате да се срещнете с доктор Куадах? Местните изглежда са разделени на враждуващи фракции… Нищо чудно непрестанно да се натъквате на воюващи армии. Хубаво ще е да знаете кой какво има наум, когато ги нападате.
Кевин го погледна изненадано. След това лицето му разцъфна в усмивка.
— В такъв случай ще трябва да решавам кой е прав, така ли? Морална дилема, с която не бих искал да имам нищо общо. Предпочитам да ги удрям по главите, докато решат, че трябва да престанат да се млатят.
Ласадей и Роулинс бяха застанали зад своя командир. Колин премести поглед към тях. Роулинс изглеждаше само с няколко години по-млад от Джек. Скиталецът сви рамене.
— Стаята на Амбър е в това крило. На гоблена е изрисувана планина и изгрев.
Ласадей вече крачеше в указаната посока.
— Май намерих изгрева, сър — подвикна той през рамо от дъното на коридора.
Беше застанал пред гоблена. Кевин се присъедини към него. Покашля се и произнесе с висок и ясен глас: