— Джек… ей, Джек. Имаме заповеди…
Никакъв звук отвътре. Кевин се покашля отново, пресегна се и повдигна края на гоблена.
Лицето му пребледня.
— Божичко мили! — възкликна той.
Ласадей потропваше нетърпеливо с крак по пода на кухнята, докато предъвкваше храната. За разлика от него Роулинс имаше блед и потиснат вид.
— Сигурно е момичето — промърмори той.
— Няма следи от борба, само от изблици на страст. Навярно сте прав, сър — рече ветеранът. — Но се съмнявам. Познавам и двамата още от времето на началното обучение. Тя беше луда по него. Да ви кажа, този случай ще бъде от трудните за разрешаване. Радвам се, че капитанът има дебела глава, инак щяхме да го изгубим.
— В такъв случай си съгласен, че са я взели за заложница?
— Може би. Не бих се учудил, ако е някой от онези змийски кожи. — Ласадей потрепери. — Вярно ли, че снощи на вечеря проклетите насекоми са ви правили компания?
— Ами да. Само че поставят завеса, която е прозрачна откъм едната страна. Изглежда такива са порядките тук. Не ги виждахме и толкова по-добре. Само ги чувахме. Да знаеш какви звуци издават. Прас, храс, ам. — Лицето на Роулинс пребледня още повече при спомена. — Да пием за капитан Сторм.
— За Сторм — кимна Ласадей.
— Не е ли малко рано? — попита някой откъм вратата.
Те скочиха на крака.
— Сър!
Кевин въведе Сторм и му помогна да седне на един стол.
— След като вече сте се подкрепили, защо не отскочите до казармата и не се заемете с товаренето на транспортния кораб. Скоро ще се присъединя към вас.
— С нас ли ще дойдете, капитане? — попита развълнувано Роулинс.
— Веднага щом се съвзема. Вземете ми раницата.
— Слушам, сър! — кадетът отдаде чест, обърна се и напусна стаята.
Кевин наля чаша с плодов сок и я побутна към своя приятел.
Джек я погледна, направи кисела гримаса и я бутна обратно.
— Изпий го — нареди Кевин.
— Не искам.
— Не съм те питал дали искаш.
Джек сръбна от сока. На устните му останаха червеникави капки.
— Тя къде е?
— Не знаем.
— Но какво се е случило?
— Това също не знаем. Надявах се ти да ни кажеш.
— Някакви следи от борба в стаята? Или в градината?
Кевин поклати глава. Имаше мрачно изражение.
— Джек, мисля, че тя те е нападнала. А после е избягала ужасена от стореното.
— Не ми се вярва.
— Не ме интересува какво ти се вярва! Но всеки път, когато някой мистериозно хвърля топа в двореца, тя е наблизо. Ти я доведе от малтенските бордеи, значи ти ще ми кажеш. В досието, което прегледах, пишеше, че била джебчийка и се занимавала с дребно мошеничество. Теб питам… била ли е обучавана за убиец и ако е така, какви, по дяволите, са методите й?
— Ако е била — отвърна глухо Джек, — използва психична енергия.
— Психична… за какво говориш?
— За ума й. Тя използва ума си.
— За да убива? — попита командирът.
— Така смятам. Била е програмирана и не знае какво задейства механизма на убийството. Тя е като оръжие, което внезапно само произвежда изстрел и наранява околните. Щом я няма и не е била отвлечена, значи е избягала. Сигурно мисли, че ме е убила.
— Питам се защо.
Джек потрепери от подигравателния му тон и погледите им се срещнаха.
— Искам да я намеря.
— Не мога да те пусна. Ще оставя съвсем малка група, за да довърши сглобяването на работилницата. Снощи е имало размирици… — той забеляза изражението на Джек. — Пратих хора зад стената, да проверят дали някой е напускал града. — Пропусна да съобщи на Джек, че са открили следи от борба и една убита сурфа при източната стена. — Колин ми каза, че вилата му била под наблюдение. Ако успеем да заловим шпионина, може би той ще ни каже повече. Бихме могли да го убедим, нали? Но не мога да те освободя.
— Не приемам „не“ за отговор.
— Ти си войник. Това е твоят пост. Мисля, че по-ясно от това не мога да ти го кажа.
Джек издържа на погледа му. Сетне заяви:
— За Амбър ще вляза и в ада.
И двамата чуха сребърните звънчета от входа на вилата, Кевин не им обърна внимание и отвърна:
— Може и да ти се наложи. А междувременно остави на нашите съгледвачи да свършат тази работа. Още не си във форма. — Изправи се и добави след кратко мълчание: — Не мога да направя нищо повече за теб. Живеем в грозен сват. Не разбирам само защо тукашните обитатели толкова държат да се изтребват помежду си, и то с такава самоубийствена жертвоготовност. Джек, сега Амбър е изложена на тяхната милост.