— Чудя се дали мястото ще е достатъчно широко, за да се приземим. — Кевин надзърна в екрана. Постепенно се очерта лагерът и руините до него. Изображението го накара да се намръщи. — Тесничко е.
— Дано имаме късмет следващия път.
— Дано. Добре, капитане. Съобщи на момчетата да се приготвят. Ще трябва да им дадем един хубав урок.
Джек подаде глава през вратата за хангара и извика:
— Пригответе се. Костюмите.
Половината вече ги бяха нахлузили. В ъгъла се поклащаха костюмите на Джек и Кевин.
— Кой ще управлява?
— Аз — отвърна усмихнато Кевин.
Изгубиха шестима Рицари при Черната пикоч. Двайсет и двама загинаха, но шестима изчезнаха безследно. Джек така и не разбра къде са отишли и какво е станало. Двамата с Кевин смятаха, че надвишаващата ги по численост битианска армия може да ги е изтикала встрани от бойното поле и там да ги е стъпкала до неузнаваемост. Надяваше се обаче не такава да е била съдбата им.
Абдул бе един от изчезналите.
Кевин сниши ховъркрафта над просторната зелена поляна, но Джек не забеляза, погълнат от изучаване на картата. Помръдна леко и костюмът послушно изпълни докрай движението. Въпреки това му се струваше чужд и някак неподатлив. Фантом не се бе обадил, когато го обличаше.
— Това долу не е обикновена речна система… а по-скоро солено езеро и дори токсично бунище.
— Какво?
— Ето причината за цвета на пясъка в речното корито. Не мисля, че трябва да се задържаме дълго на това място, въпреки че няма данни за наличие на канцерогенни вещества над допустимата норма.
— По дяволите! — изруга Кевин и побърза да закопчае костюма. — Не знаех, че варварите имат токсични бунища.
— Тези имат.
Ласадей предложи на Джек стимулираща дъвка. Устата му беше суха, но той отказа. На картата се виждаше вражеската армия, която настъпваше с бързи темпове.
— Те са повече от песъчинките на брега! — възкликна Джек.
— Не убивайте никого — посъветва ги Кевин, — освен ако не е крайно наложително.
Джек си постави шлема и го закопча тъкмо в момента, когато ховъркрафтът опря в земята. Четирийсет и осем Рицари се надигнаха като един. Вратата се отвори. Джек скочи пръв.
Бойният костюм не е съоръжен с шокови оръжия. Имат ги съгледвачите и разузнавачите, но целта на бойния костюм е да унищожава противниковата сила, а не да приспива врага. Ето защо Джек бе единственият от цялата група, който разполагаше с подобно средство. Не смяташе обаче да го използва, защото още щом се озова на земята, забеляза, че битианците обстрелват руините без никакво намерение да ги съхраняват за поколенията.
Скоро се озова въвлечен в две битки. Фантом крещеше от болка в главата му, и то с такава сила, че черепът му заплашваше да се пръсне по шевовете. Джек откри мигновено огън, но в същия миг до него избухна снаряд и взривната вълна го блъсна толкова силно, че го събори на земята. Стисна зъби, изправи се и покоси първата вълна от битиански самоубийци, които тичаха право към тях.
Но вътре в главата му… о, там бе страшното. Фантом крещеше колкото сила има. Джек почувства, че в гърлото му напира горчилка, а сърцето му думкаше толкова силно, че заплашваше да изскочи.
„Фантом! Какво има?“
Никакъв отговор. Нищо, освен усещането за непреодолим и безмерен ужас, което пронизваше цялото му същество и караше по челото му да избива лепкава, студена пот, която се стичаше в очите му и затрудняваше зрението.
Джек завъртя глава и изруга ядно, когато костюмът реагира с такава сила, че помете битинянците, които го бяха обкръжили, и Рицарите зад него трябваше да прекрачват през изпомачканите им тела, докато настъпваха към временните постройки, заобикалящи поредното находище на Скиталците.
Джек се сражаваше само благодарение на чудесно тренираните си рефлекси и защото стотиците битианци, които настъпваха, не му оставяха друг избор. Но вътре в себе си той стенеше… виеше от мъчителна болка. Той или фантом? Заради силната болка от носа му рукна кръв. Беше изключил предавателя, за да не могат другите да чуят стоновете му.
Ласадей бе паднал и си бе изкълчил рамото. Засипваше ефира с несекващи ругатни, някои от които бяха нови дори за Джек. Но сержантът продължаваше да крачи и първите десет Рицари образуваха клин, който се заби в битианските редици и отвори път за Скиталците.