— Внимавайте, момчета — предупреди ги Кевин, — те са примамката. Осъзнаят ли противниците, че не могат да ни спрат, ще се опитат да ги вземат за заложници.
С крайчеца на окото си Джек видя Роулинс, който бе заел позиция на върха на клина и преодоляваше последните пет метра, които ги деляха от лагера. Веднага щом стигна там, той опря гръб в първата постройка, обърна се и откри огън.
Някакво движение на един от мониторите привлече вниманието му и завъртя глава. Устата му пресъхна. Включи предавателя.
— Танкове на хълма — съобщи лаконично и отново изключи.
— По дяволите! — това беше Абдул. — Поемам ги, командире.
Фигурата в бронзов костюм се отдели от тях, водейки още петима със себе си.
— Останалите да запазят формация — нареди Кевин. — Трябва да разширим клина. Ако някой от противниците иска да отстъпва, прав му път.
Битианците се сражаваха така, сякаш не бяха чули за касапницата от предния ден. А може би двайсет и двамата Рицари, които бяха успели да повалят, ги изпълваха с надежда, че този път ще успеят. Джек и останалите съумяха да задържат прохода до обяд, когато най-сетне битианските атаки започнаха да стават все по-немощни и вяли. Сетне изведнъж противникът се отказа и побягна… оставяйки на бойното поле четири хиляди убити и ранени.
Между ховъркрафта и лагера на Скиталците бе отворен жив коридор от Рицари, по който хората на Колин можеха да се изтеглят безпрепятствено.
Задименото небе постепенно се прочистваше.
— Отстъпват! — обяви с тържествуващ глас Роулинс, докато Джек преглеждаше мониторите.
Джек установи, че се е подпрял на коляно, но не помнеше, как се бе озовал долу. Подплатата на гърба му бе подгизнала от пот. Кръвта от носа му бе засъхнала на коричка върху горната устна. Очите му бяха подпухнали и смъдяха. Докосна с устни тръбичката за вода и засмука жадно.
„Победихме, господарю“ — изръмжа в главата му фантом.
„Да.“
Той се изправи. Индикаторите бяха в опасна близост до червената граница. Беше изхабил огромно количество енергия срещу битианската армия. Едва ли щеше да издържи в същия ритъм до смрачаване.
Скиталците пробягваха между тях, носейки само ръчния си багаж. Лицата им бяха бледи, очите — зачервени. От време на време някой се спъваше и тупваше в калта, оставяйки след себе си кървави дири.
Джек въздъхна и прогони настрани любопитната искрица живот, която се опитваше да докосне мозъка му. Беше уморен.
Фантом се оттегли. Беше изтощен, но триумфиращ. Другият, който се бе опитал да си премери силите с него, вече не съществуваше. Беше го надживял. Сега вече знаеше, че целта му е била да унищожи Джек. Че е съществувал само за да яде, да живее, да убива и да умре. Не знаеше дали другият е имал име, това не го интересуваше вече.
Единственото, в което не се съмняваше, бе, че за малко да изгуби живота си. И че смъртта е нещо много по-различно от студения сън.
Ала цялата тази случка му помогна да осъзнае, че той също не е живо същество. Не беше мъртъв, но не беше и жив, а наближаваше времето, когато може би щеше да се наложи да реализира своите възможности.
Намерение, което може би щеше да доведе до смъртта на неговия гостоприемник. Фантом знаеше, че съществува и такава вероятност. В много отношения той не бе по-различен от микроба, който бе убил.
Тази мисъл го натъжи. Скрит в подплатата, той се вкопчваше в топлото тяло на Джек, защото Джек го даряваше със смисъла на живота, който бе изпитал досега. Беше му безкрайно благодарен. Може би фантом никога нямаше да се снабди с тяло, но бе възвърнал значителна част от душата си.
25.
— Двадесет и двама мъртви Рицари и още шестима безследно изчезнали — докладва Кевин на побледнелия посланик. — И три хиляди и осемстотин убити битианци. Всичко това само защото вашите изследователи искали да огледат религиозни развалини, които очевидно значат страшно много за местните!
— Ние сме от една и съща страна, командире — припомни му Колин. — Освен това имахме официално разрешение да изследваме руините.
Джонатан се покашля и Колин добави, без да поглежда към него:
— Е, да, сега вече знаем, че битианците са разделени на враждуващи фракции и разрешението на едните не значи нищо за другите.
— Прекалено късно.
— Щяхме да се залъгваме, ако се опитвахме да докажем, че причината се крие в драките.