Хусиах мечтаеше за мира, който щеше да се възцари заедно с Бога на всички. Беше изтощен от безсмислените кръвопролития. Светът бе стар. Колкото и да се опитваха да я съхраняват, водата отдавна вече бе крайно недостатъчна. Преследваха ги грешките от миналото. Непочистените токсични бунища. Крайно време бе над този свят да се възцари вечният мир.
Не му даваше покой човекът на име Джек. Сякаш върху лицето на това чуждо създание бе изписано пророчеството на Третата епоха. Хусиах го бе разпознал веднага и нищо чудно, след като се славеше като един от най-добрите битиански ясновидци. Той самият бе изписал думите на пророчеството, след като в съня му се бе явил Бога на всички, за да му го съобщи.
А сега му предстоеше да се справи с него. Беше уморен.
Преродената отново се размърда в съня си, сякаш трескавите му мисли се бяха смесили с нейните. Хусиах успокои дишането си и започна да медитира, докато почувства, че и тя притихва. На сутринта щеше да се занимае с нея.
А след като приключи, тя щеше да убие Джек Сторм — този път успешно.
26.
Беше почти най-старият номер на света — да размахваш окървавена риза. Но той привлече вниманието на всички в сенчестата, вмирисана дупка с гръмкото название „Раздвоен език“.
Някой сложи ръка на рамото му и нечий глас прошепна:
— Защо не си сложиш ризата, приятелче, и не дойдеш да пийнем по едно?
— Джек се извърна рязко и непознатият се озова на пода, притиснат от крака му. Джек изви ръката му и лицето на мъжа посивя. По челото му избиха едри капки пот.
— Какво беше това? — попита Джек.
— Ами… аз съм този, който прати да те повикат. Само не ми чупи ръката, приятелче. Трябва ми, за да пилотирам.
Джек го пусна и мъжът се изправи. Пилотът го огледа и потърка замислено брадичка.
— Просто исках да ти привлека вниманието — рече той.
— Смятай, че си успял.
— Добре тогава. Ела с мен в ъгъла да си поговорим. Уоли — провикна се пилотът към бара, — две бири!
Шумът в заведението се върна на обичайното си равнище. Джек забеляза, че новият му познат видимо накуцва.
— Казвам се Тед — представи се той. Дръпна с крак един свободен стол и се подпря на него.
— Моето име го знаеш. Какво общо имаш с онзи търговец?
— Хм? А, понякога летя за него. Имаме много общи черти — и двамата искаме да си спасим кожата, а това не е лесно на този свят. — Тед млъкна, забелязал, че барманът се приближава към тях с бутилките. По запотената им повърхност се стичаха капчици. Тед и барманът погледнаха с очакване към Джек.
Той бръкна в джоба и извади няколко сребърни монети. Барманът се ухили широко, прибра една монета и побутна останалите към Тед. После се отдалечи.
Джек все още носеше окървавеното късче. Сега го извади на масата.
— Някаква представа откъде се е взело това?
— От едно страхотно момиче. Жива е, но няма други вести от нея.
Джек отвори бирата и надигна шишето, наслаждавайки се на студената напитка. Пилотът го изгледа внимателно, преди да го последва.
Джек прибра късчето плат обратно в куртката си.
— Колко ще искаш за останалата част от сведенията?
Тед се засмя и се облегна назад. Комбинезонът му бе в неопределен сив цвят, целият покрит с кръпки и разтворен отпред. Косата му бе разчорлена и явно отдавна не бе виждала ножица.
— Не, приятелче — промърмори той. — Не е толкова лесно. Не става въпрос за „дай ми и ще ти дам“.
— Само не ми губи времето — понечи да се изправи Джек.
Тед протегна ръка.
— Не ти го губя. Да си чувал за Зелените ризи?
Джек се отпусна на стола.
Пилотът се захили доволно.
— Така и смятах, че това ще ти привлече вниманието. Случаят е малко сложен, но по същество представлявам група от загрижени бизнесмени, които биха искали да напуснат тази проклета планета.