— Сега ли?
— Не, но в скоро време. Мога да те уверя, че въпросът почти не търпи отлагане.
Джек надигна бутилката, но отпи бързо. Не искаше да предоставя оголената си шия на другия.
— Но сигурно тези… бизнесмени, биха могли да се обърнат направо към посланика.
Тед се разсмя гръмко. Млъкна едва когато лицето му се зачерви.
— Сигурно — повтори и изтри една сълза в крайчеца на окото си. — Но новият посланик е твърде отдаден на вярата си, за да се занимава с подобни неща.
Колин, разбира се. Ала какво общо имаше това с Амбър?
— И защо трябва да ви помагам?
— Защото имам сведения за момичето. А също и защото… зная някои неща за Кларон.
Джек неволно стисна зъби. Пилотът забеляза, че е напрегнат, и отново се ухили.
— Виждаш ли, аз управлявам скутер. Занимавам се с картографиране на неизследваните местности за големите миньорски компании. Освен това правя снимки на различни интересни местенца. Върша това отдавна и на най-различни места. Ето как накрая се озовах тук. Истината е, че въобще не трябваше да съм жив. Но се справих. Имам връзки тук и там и така научих, че ще идваш насам. И че ако ти разкажа каквото знам за Кларон, можеш да ми помогнеш да се махна от тук.
— Видял си пясъчни убежища на Кларон.
Пилотът кимна.
— Именно. Разбира се, това едва ли беше причина да се изпепели цялата планета, но все пак, предполагам, е по-добре, отколкото да не се предприема нищо.
— Кой знае? — подметна Джек. — И каква е цената за Амбър?
— О, тя е част от пакета. Мога да ти кажа къде се намира още сега — и без това няма да ти е от полза.
Джек се усмихна заплашително и Тед изведнъж настръхна.
— Но затова пък ще е от полза за теб.
— Момичето беше намерено от Върховния жрец Хусиах. Той през цялото време се навърта из хълмовете. По тези места го имат за гадател и ясновидец. Няма да я предаде, докато не приключи онова, което е започнал. Дотогава, ако питаш мен, тя е в добри ръце.
— Откъде знаеш?
— Скутерът ми попадна в пясъчна буря недалеч оттук. Видях я, докато той я отвеждаше. После се прибрах в града и узнах, че я смятат за мъртва, разкъсана от дивите животни. Намерих едно парче край стената и го взех. Реших, че сигурно ще ти привлече вниманието.
— Има ли работа за такива като теб тук?
— Намира се. — Мъжът присви очи и погледна хитро Джек. — Но няма да ти кажа нищо повече, докато не ме качиш на кораба в компанията на доминионски Рицари и с билет за дома в ръка.
Джек побутна бутилката настрани и се изправи.
— Как да те намеря?
— Не се тревожи. Аз ще те държа под око. — Тед му отдаде чест с нова бутилка бира. — Тост за Доминиона!
— Ясно. — Джек го загледа, докато пресушаваше бутилката на едри глътки. „Тост за Доминиона, който изпепелява колонизирани планети, без да помисли за двайсетте хиляди заселници, само за да се справи с един-единствен Рицар и едно пясъчно убежище.“ Напусна „Раздвоен език“ с неприятно усещане в стомаха.
— Остави ме да спя.
— Не — рече Хусиах. Побутна преродената. За миг долови полъха на обърканите й мисли. Беше изплашена, но вече нямаше и следа от изтощението. Очевидно се възстановяваше бързо. Подаде й една глинена купичка с приготвена от него отвара. — Изпий това.
Вън от пещерата отново задуха вятър. Подземната кухина изведнъж се изпълни с прахоляк. Хусиах само спусна втория си чифт клепачи, но момичето замижа слепешката. Хвана ръката й и я накара да изпие отварата. Твърде много пръсти имаше на тази ръка. Неудобно.
— Пий!
Тя преглъщаше мъчително.
Хусиах се усмихна. Единствената гримаса, която бе научил от пришълците. Знаеше, че е външна проява на задоволство и радост. Харесваше му да го прави, почти колкото и да изпитва чувствата.
Наблюдаваше я внимателно. Боеше се, че отварата може да не й подейства така, както бе подействала на други хора. Но въпреки това нищо не би му попречило да я използва.
Тя премигна и се олюля, сетне лицето й застина в неподвижна маска.
— Сега ще ме слушаш внимателно и ще запомняш — заговори Върховния жрец. — Ще те науча колко е суров животът и възнаграждаваща смъртта. Ще те науча да не се боиш от нея и да не се страхуваш да убиваш. И когато преодолееш този страх, умът ти ще се разтвори за мен. Ще те науча да приемаш убийството със сках, което означава чест и почитание, и когато успееш, ще бъдеш свободна.