— Свободна — повтори Амбър.
— Точно така, дете мое. Но първо ще те пречистя. Както слънцето изгаря очите ни, ако се взираме твърде дълго, така животът изгаря душите ни. Ти трябва да забравиш всичко.
— Да забравя — повтори тихо тя.
А след това жрецът й причини онова, което тя веднъж вече се бе уплашила, че може да й стори. Пресегна се и изтръгна душата от тялото й.
Усмивката на Хусиах стана още по-широка.
27.
Двете изминали седмици бяха заседнали в гърлото на Джек като сух залък. Той се облегна назад, втренчил поглед в изображението на екрана.
— Виж този запис. Това отново е коритото на Черната пикоч. Погледни колко е многобройна армията им и всеки от тези войници жадува да стреля по нас.
Кевин се бе подпрял на ръба на масата. За екран използваха една от най-гладките стени във вилата, но дори тя бе неравна и изображението бе изкривено.
— Три сражения за четири дни. Противникът търпи тежки загуби. Веднъж вече успяхме да изтеглим навреме групата на Денаро… — Джек свъси вежди при спомена. Водачът на военизираното крило бе започнал да се меси в работата им, след като Колин бе заел поста посланик. В началото прекомерният му плам бе възнаграден с едноседмично лежане в лазарета. Но дори това не успя да го откаже от настойчивостта му. Ласадей се наведе към Джек и му предложи от любимата си стимулираща дъвка, но той отказа. В отговор Ласадей изпусна облак задушлив дим. Слънцето тъкмо бе изгряло над индиговото небе. — Веднъж дори се натъкнахме на драки. Така за едни сме добри хора, а за други — врагове.
— Питам се откъде се вземат тези съскащи негодници? — намеси се Ласадей. — Или всички в южната полусфера постъпват в армията при първия зов на тръбата?
— Действията им не ми изглеждат особено координирани — подметна Роулинс.
— Това е гражданска война. Каква координация очакваш? — подсмихна се Ласадей. — Пък и ние сме тук, за да защитаваме задниците на преподобните — нищо повече.
Кадетът се изчерви до уши от забележката.
— Не това имах предвид. Говорех, че армиите действат така, сякаш войниците в тях са независими. — Младежът се изправи и за миг закри изображението. — Погледнете тази скица. Аз я направих. От тази страна съм обозначил едно тяхно артилерийско подразделение. Когато нападнахме щаба на подразделението, би трябвало да им се притекат на помощ, нали? Но нищо подобно. Никой не ни се изпречи на пътя.
— Страхливци — подметна Травелини, млясна с дъвката и изпусна облак дим. На устните му трептеше презрителна усмивка.
Джек гледаше към екрана.
— Не — възрази той. — Мисля, че Роулинс е прав. Никога не съм виждал някой битианец да се притичва на помощ или да прикрива друг.
— Всяка змия за себе си?
— Нещо такова.
Кевин разклати дългите си крака, приседнал върху масата.
— Може да е някакво религиозно табу — предположи Ласадей.
— Не е изключено. Най-добре да помолим Куадах за коментар.
В стаята се възцари тишина. Нито един Рицар не знаеше какво може да е мнението на цивилен за тази кланица. Но нямаха друг избор. Кевин се пресегна и изключи проектора.
— И без това си имаме и други проблеми. Двама от нашите не отговарят от Квадрант 42, а ми омръзна да губя хора.
— Аз ще ида — предложи Джек.
Погледите им се срещнаха.
— Ти вече ходи там.
— И не открих нищо, което не значи, че трябва да се отказвам.
— Този път може да си имаш неприятности.
— Въпреки това.
— Аз ще ида, сър — намеси се Роулинс.
— Не е необходимо. Скутерът побира само един човек с боен костюм. Добре, капитане, заминавай. Като откриеш нещо, искам да ми докладваш.
Джек кимна. И двамата с Кевин знаеха, че възнамерява да огледа района, в който бе изчезнала Амбър. Още нямаше никаква вест от нея… сякаш земята се бе разтворила и я бе погълнала. Не го успокояваше и мисълта, че е под опеката на Върховния жрец. Джек искаше да си я върне.
— И, Джек…
Той спря при вратата.
— Куадах ни прати съобщение, че армиите зачестявали атаките си, тъй като наближавала поредната пясъчна буря. Може да те завари там някъде, тъй че бъди предпазлив.