Джек козирува и излезе.
Скутерът не бе най-подходящото средство за издирвателни операции. Джек би предпочел ховъркрафта, който имаше далеч по-голям обсег и освен това можеше да лети във всякакво време, но не му оставаше друго, освен да се примири. Спусна се долу в хангара и провери акумулаторите на машината, която изглеждаше сякаш бе на Бития още от осъществяването на първия контакт.
Дракско пясъчно убежище. Дали бе истинско, или построено от някого, за да се превърне в удобен повод да бъде изпепелена и Бития?
Ако беше истинско, Джек не би могъл да го остави, защото то щеше да бъде първото зрънце, преди да започне постепенното завладяване на цялата планета и превръщането й в пустиня. Нито би желал да остави Амбър на милостта на драките.
Отвори вратата на хангара и изтика скутера отвън. Двигателят му се закашля мъчително и запали едва от втория опит. Джек се настани на седалката. Докато се издигаше плавно нагоре, прибра колелата с едно натискане на ръчката и премина в полетен режим. След това се понесе над градските стени. Под него тъмнееха издължени сенки. Сурфите, които се опитваха да тичат успоредно с машината.
Скоро обаче изостанаха, изплезили черните си влажни езици. Очите им лъщяха, сякаш знаеха, че той ще се върне.
По пътищата под него битианците управляваха своите сухоземни платноходки, както го бяха правили от векове насам. Колелата им трополяха по издълбаните в прашната повърхност коловози. Дори високите стени на тези возила не осигуряваха достатъчна защита срещу дивите животни, та се налагаше да се придвижват на кервани. Платното на всяка от каруците бе боядисано в цвета на татуировките на нейния притежател. Джек описа широк кръг над Сасинал и района около него, после се отправи към Квадрант 42.
Амбър се поклони ниско и докосна земята с чело. Остана със спуснати клепачи, макар да знаеше, че за разлика от своя учител не може да вижда през тях. Ала въпреки това не смееше да не му се подчинява.
— Сега ще нанеса удар — предупреди я Хусиах. — Почувствай го.
Тя се напрегна. Миризмата на тялото му нахлу в ноздрите й, предупреждавайки я за близостта и намеренията му. В началото спокоен и отдаден на медитация. После, излъчващ нарастваща топлина, докато мускулите му се подготвяха. А след това я блъсна острата миризма на напрегнати мускули.
Тя отскочи надясно, отвори очи, подложи ръка под неговата и я изви. Жрецът я погледна с изкривено от болка лице и се усмихна.
— Сега — продължи — вече може да се каже, че си истински войн. Умът ти е чист. Никога няма да убиваш, без да си го пожелала.
Амбър му отвърна с усмивка. После го освободи от захвата си.
Докато си поемаше въздух, той й подаде жакет със странна плетка.
— Това е твоят враг сега — рече, после я улови за ръката и я накара да погали дрехата. — Запомни го. Това е неговата миризма.
Джек програмираше скутера. Замисли се за миг. Дракското пясъчно убежище, което Колин бе разкрил при въздушното разузнаване, не се оказа много по на север от Черната пикоч. Почеса се замислено по белега от отрязаното кутре. Дали ще открие пясък, или само изсушено речно корито насред зеления пояс?
Беше окачил костюма на задната стена на тясната кабина. Флексобрънките сияеха на утринното слънце. Бронята подскачаше, сякаш бе изпълнена със собствен живот, и Джек изруга, когато тежките ръкавици го блъснаха по гърба.
„Помня пясъка…“ — произнесе един глас в главата му и той знаеше кому принадлежи. Джек посегна към таблото и намали скоростта. Скутерът започна да описва широки кръгове, докато той оглеждаше терена под него.
— Амбър. Къде си, Амбър?
Пясъчната буря го удари челно. Предното стъкло на скутера за миг стана непрозрачно, около машината се събра гъст облак, вятърът я блъсна и повлече на една страна и Джек трябваше да положи усилия, за да я изправи.
При люлеенето костюмът се откачи от куката и падна върху него. Наложи се да пусне кормилото, за да се освободи от тежестта му. Докато се бореше с неподатливите флексобрънки, изгуби контрол и скутерът се понесе встрани. Под него изникнаха върхове на дървета и когато Джек най-сетне овладя машината, беше изгубил представа къде се намира.
Намали скоростта и изведнъж пред него изникнаха тъмните води на Черната пикоч. На монитора не премигнаха никакви светлинки, изглежда наоколо нямаше никой. Битианците нямаха навика да се връщат за мъртвите си. Джек зави на север.