Зад него един голям прашен облак се придвижваше със заплашителна скорост на юг. Точно отпред се издигаше странна постройка с на пръв поглед хаотично разхвърляни прозорци. Огледа я за миг, сетне снижи още скутера и го насочи към нея.
Ако ще се приближава към пясъчното убежище, най-добре да го стори пешком. Прелети ли със скутера над него, със сигурност ще предупреди драките вътре.
Когато напусна машината, си беше сложил костюма, но шлемът се поклащаше на колана му. Бронираната дреха бръмчеше едва доловимо, изпълнена с енергия. Подухна вятър и Джек почувства пясък между зъбите си. От допира с песъчинките настръхна целият.
Устата му беше изсъхнала. Колкото по-малко боклук вкарва в костюма, толкова по-добре. Холограмата го къпеше в розовото си сияние. Беше си свалил ризата и бе закрепил датчиците върху голите си гърди. Едва доловими убождания в китките му съобщаваха, че акумулаторите са заредени догоре.
— Компютърно проследяване. Засечи изкуствената структура — нареди Джек. Екранът премигна и на него се появи карта на района и стрелка, сочеща посоката. Джек закрачи натам, като се придвижваше с големи подскоци, тъй като не искаше да оставя скутера за дълго без надзор.
Засега от фантом нямаше и помен. Джек се запита отново, както го бе правил неведнъж през няколкото седмици, дали разсъдъкът на фантом не бе пострадал от загубата на Амбър. Подплатата, която бе поставил преди много години, за да му е по-удобно вътре, бе прилепнала от пот към гърба му.
Храстите по тези места бяха с височината на дървета и снабдени с остри шипове, които дращеха костюма, сякаш се опитваха да го спрат. Джек се ориентира за посоката и отново продължи към целта. Не разполагаше с много време.
Спря, изведнъж осъзнал защо битианците ги бяха атакували така масирано недалеч от Черната пикоч. Пясъчните руини бяха врата към огромен и добре запазен храм.
Храмът беше стар. Толкова стар, че беше обветрен и заоблен като скалите, които го заобикаляха. Толкова стар, че основите му бяха скрити в дебел слой пясък.
Но не толкова стар, че да се изгубят барелефите по стените му.
— По дяволите! — изруга Джек и гласът му отекна глухо в шлема. Докато се оглеждаше, помисли си, че може би тази находка най-сетне ще направи Колин щастлив. „Внимавай какво си пожелаваш, че може да го получиш“, предупреждаваше поговорката.
Джек закрачи право към храма. Преди това провери дали камерите записват всичко, на което щеше да стане свидетел след малко. Премина покрай първия ред от колони, пристъпи върху мраморния под и тогава пред него се показа олтарът.
Беше толкова изумен от онова, което видя, че се спъна и падна през ръба на пясъчното убежище, което заобикаляше храма, заплашвайки да го погълне. Джек изпъшка и се претърколи настрани. По лицевото му стъкло бе полепнал пясък. Той разтърси глава и се огледа. След това една смразяваща мисъл го накара да скочи на крака.
„Скалистите образувания“ на Колин, древният храм и пясъчното убежище бяха едно и също.
Най-сетне Джек знаеше защо битианците бяха нападали с такова настървение доминионския лагер. Драките вече се бяха настанили тук, осквернявайки древната светиня.
Джек изрита намръщено една дракска ларва, която си проправяше път през мекия пясък около храма. Догади му се. Малко по-нататък се виждаше заровеният до средата дракски кошер със спираловиден връх. Нямаше и помен от пазачите… ако не се брояха шестте бойни костюма, подредени от едната страна.
Абдул. И петимата, които бяха изчезнали преди седмици, при битката край Черната пикоч.
Кожата на Джек настръхна. Той включи предавателя.
— Говори капитан Сторм. Ставайте, момчета. Ще ви откарам оттук.
Ниско, едва доловимо пращене и никакъв отговор. Дали костюмите не бяха празни? Кой тогава ги бе подредил тук и защо? Дар за боговете? Или битианците ги събираха като скалпове?
А може би се бяха надявали, че скритите вътре Рицари ще превземат пясъчното убежище?
Вероятно, защото Джек не виждаше никакви възрастни драки наоколо. Заобиколи външния край на потъмнелия от времето пясъчник. Намери парче хитин и го подхвърли върху ръкавицата си. Краищата му бяха обгорени от лазерен огън.
Значи тук наистина е имало битка. И Рицарите се бяха сражавали до последния човек. Но убежището бе устояло. Джек си даваше сметка за опасността, която се крие в недрата му. Пясъкът щеше да се увеличава, а вътре малките щяха бързо да съзряват.