Джек спря пред нея, усещайки как сърцето му думка в гърдите.
— Джек! Джек!
Вдигна глава и забеляза, че Кевин го вика от стената. Отново извърна учуден поглед към Амбър.
Но преди да направи нещо, битианците нададоха оглушителен рев, защото Всемогъщия Хусиах се бе изправил на крака. Той произнесе нещо на местен език, пристъпи към Джек и го повтори:
— Време е.
Вратите се разтвориха и на полето излязоха триста облечени в бойни костюми Рицари. Битианците потънаха в мълчание.
Джек заобиколи Амбър.
— Накарай ги да свалят костюмите, Кевин! Те са заразени!
Кевин се спусна плавно от стената, използвайки реактивните двигатели.
— Какво има, Джек?
— Прекарах последните два дни в неведение дали ще успея да се върна в града. В костюмите има паразити… паразити от Милос. Тези гадинки се хранят с топлина и пот, развиват се, после се прикрепват към живото тяло. А след това… го изяждат. Наричат се милоски берсеркери — натъкнах се на шест такива, шестимата, които изгубихме при Черната пикоч. Не зная как и защо става, но съм сигурен, че опасността е реална — всяка минута, през която се носи костюма, е минута по-близо до смъртта. А краят наистина е ужасяващ, повярвай ми.
Рицарите спряха и се спогледаха. Ласадей пръв си разкопча костюма.
— Чувал съм за тях, кучите му синове — извика той. — Но мислех, че е поредната легенда, останала от Пясъчните войни.
— Не са легенди, сержант — увери го Джек.
— В такъв случай го попитайте откъде знае — отекна нечий странен глас.
Джек протегна ръка към Амбър, която стоеше между него и портала. Побутна я внимателно настрани, за да види кой бе произнесъл последните думи.
Отсреща се усмихваше мрачно Уинтън.
— Време е — произнесе тихо Хусиах. Джек усети, че сърцето му започва да бие бавно и равномерно. Пристъпи напред, крачка през пространството и времето — крачка срещу древния враг.
Но го спря Хусиах.
— Сега е нашето време — обяви битианският Върховен жрец. — А ти си Герой.
Последните думи изтръгнаха възторжен рев от хиляди битиански гърла.
Амбър изведнъж се пробуди и в очите й блесна искрата на осъзнаването. Тя свали наметалото и го пусна на земята.
Хусиах я улови за ръката.
— Това е нашият Герой.
Джек извърна поглед към Уинтън. Но между него и стария му враг имаше тълпа от битианци.
И тогава през портата се показа окървавеното тяло на тежко ранен драк.
Дурл бе изучавал внимателно битианската история. Докато пъплеше към Източната врата, той вече се досещаше какво предстои да се случи. Плочките на лицето му се бяха подредили в маска на мрачна решимост. Зад него по прашния път оставаше дълга, кървава диря.
Този свят принадлежеше на драките.
Според пророчеството един срещу друг щяха да се изправят трима герои.
Достатъчно бе единият от тях да бъде на страната на драките.
Най-сетне бе успял да се сдобие с доклада на разузнаването.
Дурл знаеше кой от Рицарите е вербуван от драките. Време беше да се възползва от скрития коз.
Той прекрачи портата.
— Спрете!
Морето от битианци се люшна и замря. Хусиах, вдигнал високо ръце, също се обърна.
Дори не направи опит да прикрие миризмата на недоволство и отвращение, когато забеляза изправения пред портата драк. Но не пропусна да отбележи със задоволство, че е ранен.
— Какво има?
— За Светото изпитание… — изграка Дурл. — Призовавам третия…
— Осквернител на храма! — провикна се някой от тълпата и последва нов рев.
Дракът изчака да се възцари тишина и продължи:
— Не искахме да оскверняваме свещените ви земи. Просто там отглеждаме нашите малки. Подготвяхме нашия Герой, който да участва в Светото изпитание, в сянката на храма.
Хусиах не повярва нито за миг на Дурл, но въпреки това преведе думите му. Чу се недоволен ропот, после от тълпата излезе друг жрец. Хусиах изгледа презрително Сух-хе-лан.
— Аз подкрепям искането му.
Хусиах смяташе, че от това няма да излезе нищо. Кого би могъл да избере дракът, че да може да премери сили с Амбър или рицаря в Сияеща броня? Повдигна рамене и се обърна.
— Избирай.