Дурл се изправи в цялото си посланическо великолепие. Огледа редицата от Рицари.
Уинтън стоеше в сянката на стената, с доволно изражение на лицето. Битианците не бяха разкъсали Джек Сторм. Още по-добре. Предстоеше да се случи онова, което подготвяше отдавна. Най-сетне щеше да се разкрие, че Джек е предател. С всички произтичащи от това последици. И тогава Уинтън собственоръчно щеше да го убие. Той зареди пушката.
Дурл откъсна синтезатора от хитиновата си обвивка. На мястото на присадките остана кървава рана, но той вече бе претръпнал и не почувства болката. Ако ще умира, по-добре да говори на родния си език.
Изтрака с челюсти. Звукът бе тих, дращещ, защото имплантантите на синтезатора бяха унищожили недоразвитите му гласни връзки. Но въпреки това щеше да стане. Той продължи да трака и подсвирква, преглъщайки болката, защото това бе начинът, по който можеше да пробуди програмата, заложена в съзнанието на Рицаря.
Кевин видя, че Уинтън се напряга. Знаеше, че началникът на Планетната полиция е замислил нещо. Мъжът бе втренчил трескав поглед в Джек. Дулото на пушката му сочеше напред. Кевин предположи, че е насочено към Джек.
Отново Джек.
И тогава Дурл заговори, и той осъзна.
Уинтън бе набедил Джек Сторм за изгубения Рицар. Готов бе да го убие, тук и сега, независимо от обстоятелствата, дори и ако това унищожи кариерата му.
Забеляза, че до Уинтън е застанал Колин. Светецът изглеждаше състарен и посивял. Той повдигна уморено брадичка и огледа събралото се битианско множество.
„Все още търсиш проклетото си доказателство“ — помисли си Кевин. Това бе религиозно сборище и Колин не биваше да се намесва.
Но не и Кевин. Почувства, че го изпълва странна топлина. Изведнъж осъзна, че неразбираемите думи на дракския посланик са предназначени за него…
— Аз чух словата на Дурл. Аз ще бъда дракският герой.
— Не! — изкрещя Уинтън. — Не може да си ти! Той е — зная, че е той! Джек Сторм!
Вдигна пушката и се прицели.
Кевин се обърна.
— Не, Уинтън.
Втренчи очи в него.
— Не, Уинтън. Аз съм човекът. Бях почти хлапе, когато ме плениха драките, а те бяха впечатлени, че едно дете може да управлява боен костюм. Държаха ме в продължение на… много години. После избягах. Едно от първите неща, които започнах да правя, бе да убивам драки, независимо от Примирието. Аз съм твоят проклет, изгубен Рицар.
— Скот Рандолф бе убит заради теб — заяви Джек.
— Вероятно. Драките не знаеха, че нещо в програмирането ми не е наред. Не искаха някой да разкрие плановете им. — Кевин пристъпи напред и застана пред пушката на Уинтън.
Началникът на Планетната полиция изглеждаше като полудял.
— Въпреки това ще го убия! — изкрещя с потъмняло от гняв лице и натисна спусъка.
Кевин се хвърли напред, покривайки последните сантиметри от разстоянието между Уинтън и Джек.
Джек протегна ръце и улови тялото на своя другар. Кевин увисна в обятията му. В същия миг Уинтън захвърли пушката и побягна. Джек втренчи объркан поглед в кървавите отвърстия на гърдите на Кевин. А след това и в собствената си броня, в която куршумите се бяха сплескали, без да му причинят вреда.
В бронята, подсилена с норцит.
Джек взе Кевин на ръце и го понесе. Очите на ранения го гледаха засмяно.
— Защо отвърна на призива?
— Защото Уинтън очакваше… да го сториш ти — закашля се Кевин. На устните му излезе кървава пяна. — Не можех да позволя… да обвинят вместо мен… моя приятел. Никога не съм ти казвал…
Джек вдигна глава и извика.
— Помогнете! Помогнете му! — Погледна към момичето, което стоеше до него. — Амбър!
Тя го гледаше, но в очите й нямаше нито жал, нито любов.
Кевин поклати глава.
— Пусни ме… — закашля се отново. — Има много неща, които трябва да знаеш…
Джек осъзна, че няма надежда. Притисна по-плътно своя приятел.
— Не е необходимо. Аз също бях Рицар.
— Знаех си! — въпреки болката в гласа на Кевин се долавяше триумф. — Познаваше ли брат ми?
— Не… но той е загинал на Дорман, защитавайки моите роднини.
— Добре — усмихна се Кевин.
Колин се свлече до портата. Подпря се на колене, усетил, че и последните му сили бързо го напускат. Беше видял смъртта, но не бе успял да я спре навреме. Притисна ръце към очите си. От другата страна на портала Дурл изхърка и рухна. Из въздуха се разнесе нетърпима воня.