Кевин се опита да каже нещо, но не успя и само стисна ръката на Джек.
Очите на Джек се напълниха със сълзи. Ласадей застана до него, със зачервено лице.
— Дайте аз да го държа, капитане.
— Не. — Потърси с поглед Уинтън. Но не се възпротиви, когато Ласадей и Травелини поеха тялото на Кевин от ръцете му.
Около него битианците бяха потънали в ужасено мълчание. Хусиах почувства, че стомахът му се свива. Пое си мъчително въздух. След това обясни на заобикалящите го какво се бе случило току-що.
Мнозина от тях нададоха възторжени викове.
Но Върховният жрец почувства, че на раменете му е легнала огромна тежест.
Третата епоха току-що бе започнала. Един от Героите бе дарил на света нещо, което битианците не бяха правили от хилядолетия — саможертвата, в името на друго същество.
— Убий го — нареди той на Амбър. — Покажи му, че е бил измамник.
Когато чу гласа на своя учител, Амбър се съвзе. Ударил бе и нейният час. Лъхна я топлината на заобикалящите я тела и долови миризмата им. Мирис на нетърпеливо очакване и победа.
Вече се готвеше да нанесе първия удар, когато нещо я спря. Нещо, което се намираше в ума й.
„Амбър — проговори един познат глас. — Ние те обичаме. Върни се.“
Гърлото й се сви. Не можеше да диша. Погледна към Измамника, който се извисяваше пред нея в Сияещия костюм, ярък като слънцето, което можеше да я заслепи.
И тогава си спомни.
— Джек…
Невъзможно. Джек е мъртъв.
„Амбър, чуй ме. Ние те обичаме. Имаме нужда от теб.“
Тя отметна глава назад и изкрещя:
— Джек!
Джек бе твърдо решен да открие Уинтън и да изтръгне още туптящото сърце от гърдите му. Щеше да забие металната си ръкавица в тялото му и да тършува вътре, докато напипа потръпващия орган…
Неочаквано един вик го накара да замръзне. Обърна се и видя, че Амбър се хвърля към него.
Джек разпери ръце и я улови.
Отново бе жив в очите й.
— О, божичко! — извика той и я притисна. Смъкна битианската кърпа от главата й и я целуна. Тя се вкопчи в него, обляна в сълзи. След това промълви задъхано: — Трябва да намеря Уинтън.
Хусиах подскачаше от възбуда. Трябваше да остане само един Герой. Един-единствен! И тогава прозря своята глупост. Беше чувал слухове… но не им бе обърнал внимание. Че хората се деляха на два пола. Че трябваше да се събират по двойки, за да се допълват. Без да предполага, той сам бе напъхал в ръцете на Джек отредената му половинка.
Преди Амбър да успее да отговори, земята около тях изригна в пламъци.
Битианците нададоха ужасени викове и паднаха по очи, осъзнали, че от дълбините блика Светият огън.
Амбър пусна Джек. Огънят я заобиколи. Усещаше как хладните му езици галят тялото й. Огънят обгръщаше Джек и само Джек.
Над главите им профуча скутер и Ласадей погледна след него.
— Залагам си топките, че този тип възнамерява да напусне планетата.
— Как?
— Снощи започнахме евакуацията. Транспортният кораб е натоварен до половина.
Джек присви очи. Огнените пламъци озаряваха русите му коси.
— Този път няма да го изпусна. Костюмът ще ме отведе при него! — Направи няколко крачки и се затича, поглъщайки разстоянието с огромни подскоци. Светият огън пламтеше зад него.
Амбър притисна устата си с ръка.
Вместо пепел огънят оставяше след себе си разцъфнали стръкове. Той засаждаше живот в изсъхналото поле около Сасинал.
Тя си помисли за Кларон. Да можеше само Джек да види какво прави!
Хусиах я улови за лакътя.
— Ела — рече й. — Трябва да присъстваме.
Тя погледна битианския върховен жрец.
— Не оправдах очакванията ти — смотолеви.
Той поклати глава.
— Не. Аз бях този, който се излъга. Не бях достатъчно мъдър, за да прозра последствията от собственото си пророчество. Но Третата епоха започна. Ела! Искам да видя Светия огън!
Мигащи червени светлини на всички индикатори. Джек ги видя, но въпреки това не забави скорост. Беше набрал достатъчно инерция. Само да се доближи до Уинтън!