Успя да го застигне при билото. Скутерът се залюля и двигателят му се закашля. Джек вдигна ръкавица и стреля. Лазерният лъч попадна в задния двигател и машината полетя надолу.
Блъсна се в песъчливото било и Уинтън мигновено скочи от седалката. Претърколи се и понечи да се изправи. Джек се приземи наблизо, остави го да се надигне и да се затича, после задейства отново двигателите, прелетя отгоре и се спусна на пътя му.
Разтвори усмихнато обятия и бягащият попадна право в прегръдките му.
Уинтън напъна мишци в напразни усилия да се отърве от металното менгеме, в което бе попаднал, и изграчи:
— Ти си предател! Ти си заразен. Ти знаеш…
— Точно така, Уинтън. Зная, че си наредил да умрем на Милос.
Мъжът спря да се бори за миг. Присви очи, споходен от спомени.
— Милос…
— Защо?…
Уинтън облиза устни, твърде сухи, за да ги раздвижи, но все пак опита:
— Ти бе определен да умреш на Милос. Трябваше да го направиш, щом си такъв куражлия! Никой не биваше да оцелее там. На Милос всички бяхте заразени. А Регис трябваше да падне от власт. Това бе единственият начин.
— С кого работеше тогава? Кой ти каза да пожертваш Рицарите? — увеличи малко силата на натиска Джек.
— А ти кой си мислеше? — захили се злобно Уинтън. — Пепус вече набираше сили, в очакване Регис да допусне някаква грешка.
— А Кларон?
Лицето на Уинтън бе позеленяло, но въпреки това той успя да изхъхри:
— Пак по твоя вина, Джек. Ако не беше там, щях да намеря друг начин да се справя с пясъчното убежище.
Металните ръкавици се стегнаха още малко и Уинтън издъхна, сплескан в тях.
Светият огън умря с него. Джек пусна тялото на земята и се огледа, за да открие, че пламъците са утихнали. Полето около него бе променено до неузнаваемост. Стройни дървета се издигаха високо в небето, а клоните им бяха отрупани с листа и плодове.
Джек затвори очи, завладян от мъка. За един кратък миг си помисли, че същата съдба би могла да споходи и Кларон, ако не трябваше там да го убият. Синият огън пропълзя нагоре по костюма му и затрептя в дланта на металната му ръкавица.
Хусиах изкатери билото, следван от Амбър. Пусна ръката й и я остави да се приближи към него. Светият огън прекоси разстоянието, което ги делеше, и изведнъж се озова в дланите на Върховния жрец. Той погледна към Джек.
— Ще го отнеса навсякъде из Бития — произнесе тържествено. — Ти свърши своето.
Той се обърна и заслиза надолу между дърветата и храстите, вдигнал ръката си, сякаш носеше факел.
Ласадей дъвчеше облекчено стимулиращата си дъвка, докато транспортният кораб вибрираше, набрал максимална скорост.
— Ще ми липсват тия змийски кожи.
— И защо, по дяволите?
— Защо ли, хлапе? Първо, защото правят ужасно добра бира — сержантът прокара длан през голото си теме. — И второ, понеже трябваше да оставим долу командира.
Колин се облегна на седалката. Още не бяха приготвили криогенните капсули и той чакаше тук с останалите.
— Аз пък мисля, сержант — обади се свещеникът, — че той умря така, както искаше.
— С чест и не защото драките го държаха в лапите си — добави Амбър.
— Единственият начин да се измъкнеш — кимна Ласадей.
Джек имаше замислен вид.
— Джек… — поде Амбър, но интеркомът я прекъсна.
— Господа… и дами… очакват ни неприятности по обратния път. Току-що получихме съобщение, че драките са ни обявили война.
Един тъничък мускул се сви на челюстта на Джек. Как би могъл да свали императора и командира на доминионската отбрана, когато им предстоеше война с драките?
— Какво мислиш? — попита го тя шепнешком.
Джек сведе поглед към нея. Усмихна се и я придърпа в обятията си.
— Мисля, че има и по-важни неща.