Джек премести спокойния си поглед към Харкнес.
— Друг път скачвал ли си се със спасителна лодка?
— Какво значение има това?
— Голямо — отвърна Джек. — Имаш разрешително за капитан, нали?
— Разбира се, че имам, мътните те взели.
— В такъв случай би трябвало да си полагал изпит и за това. Въпросът е ще можеш ли да го направиш?
Лицето на Харкнес потъмня от гняв.
— Бих могъл — отвърна, а едва се сдържаше да не избухне отново. — Ти, проклет кучи сине.
Джек не му обърна внимание.
— Алидж, ще ми трябват още няколко възможни координати за напускане на хиперпространството.
Чевръст като котка, навигаторът вече тракаше по клавиатурата.
— Тук аз издавам заповеди! — изръмжа недоволно Харкнес.
— Направи го, Алидж.
Навигаторът местеше поглед от единия към другия. Не знаеше кого да послуша.
— Алидж, координатите ми трябват спешно.
— Не, по дяволите! Този кораб е мой!
— Вече не е — поклати глава Джек. — Скоро ще принадлежи на драките.
Капитанът стисна юмруци.
— Няма да им позволя да ми го вземат!
— Сър? — подкани го Алидж.
— Тъпаци такива! — изригна Харкнес. — Той е намислил да изстреля криогенното и да остави кораба на драките.
Двамата офицери извърнаха шокирани лица към Джек.
— Не — отрече Джек. — Смятам да ги изстреляме в хиперпространството, преди драките да разберат какво сме намислили. Това е единственият им шанс. Но ние оставаме главната цел. Останалите хангари са празни, нали, капитане?
— Договорът ми беше само за вас — отвърна мрачно капитанът. Гневът му се бе поуталожил и сега на лицето му бе изписано любопитство. — Все още смятам, че си кучи син, но започвам да си мисля, че имаш някакъв план.
— Това е добре — кимна Джек. — Защото наистина имам. Нека екипажът приготви спасителната лодка за разкачване. Веднага щом Алидж ми покаже координатите, ще уточним къде да го направим.
— Къде искате да ги оставим? — попита Алидж, който отново се беше надвесил над компютъра.
— Далече от нас и от драките. За предпочитане зад тях, ако те имат траектория. Капитане, последвайте ме.
— Защо? — попита Харкнес, от чийто гняв не бе останала и следа.
— Трябва да дам някои заповеди и да се огледам — Джек се усмихна любезно. — Искам да разбера какво ще остане от това корито, след като се разделим с лодката.
Джек се съмняваше, че Харкнес е чувал някога за Троянския кон или че би могъл да оцени подобен тактически ход. Капитанът издаде заповед за изстрелване на спасителната лодка, без да задава повече въпроси, но беше странно мълчалив, докато крачеше редом с Джек. По-голямата част от вътрешността на кораба тънеше в сумрак. Джек спря на едно място и почака, докато утихне ехото от стъпките им.
После погледна към капитана.
— Не се учудвам, че едва свързваш двата края, Харкнес… толкова свободно място и само една поръчка.
Лицето на капитана отново почервеня. Той се изплю ядно на пода.
— Какво всъщност искаш от мен?
— Да ми кажеш къде държиш контрабандните стоки. Къде са коридорите и складовете — Джек почука по металната стена. — Например тук.
Харкнес изсумтя, вдигна ръка и дръпна една ръчка. Част от стената се плъзна встрани. Джек насочи лъча на шлема си в тъмното помещение. Беше празно. Той погледна към Харкнес.
Капитанът сви рамене.
— Какво искаш? Този път трябваше да пътувам без стока. Пепус не ми остави време да натоваря.
Джек пристъпи вътре и огледа пустото помещение.
— Знаеш ли, капитане, може пък точно това да ти спаси живота. Покажи ми сега и останалите коридори.
Капитанът поклати глава, но не в знак на несъгласие, а на учудване. Погледна Джек с присвити очи, сякаш се опитваше да го прецени.
— Питам се откъде Пепус набира Рицарите си?
Джек се подсмихна.
— Ще бъдеш изненадан, капитане. Наистина изненадан.
— Вече съм. Върви след мен — той се обърна и продължи нататък по коридора. Изглежда не беше забелязал, че магнитните му обувки вдигат повече шум от тежката броня на Джек. — Май ще се наложи да ти се извиня.
— Защото те накарах да си помислиш, че ме е страх от драките? Познавам ги достатъчно добре и знам на какво са способни. В противен случай не би ми и хрумнало да изстрелваме криогенния сектор в космоса.