Рейдар вади втора свещ от чекмеджето и я пали от първата. Светлината от пламъка отскача от стените и тавана. Кухнята се изпълва с аромат на восък.
— От онзи момент нататък никога повече не видях близнаците — завършва той и хванал свещта в ръка, излиза от кухнята, за да събуди Микаел.
170
Сага стои облегната на кухненската маса, отпива блажено от силното кафе и плъзга разсеяно поглед по отражението на свещта в двупластовото стъкло на прозореца.
Юна Лина е много зле, мисли си тя. Дори не я разбра, когато му съобщи, че Юрек Валтер е мъртъв. Все повтаряше, че Юрек се е запътил да отвлече повторно Микаел.
Сага усеща тежестта на своя глок 17 в раменния си кобур, отдръпва се от прозореца и се заслушва в звуците на голямата къща.
И изведнъж нещо я кара да застане нащрек.
Прави няколко крачки към вратата и спира. Като че ли дочува някакво съвсем леко стържене на метал.
Би могло да бъде всичко. Незалостени кепенци, разлюлени от вятъра. Клон, удрящ се в някой прозорец.
Отпива нова глътка кафе. Поглежда колко е часът, вади телефона си и се обажда на Иглата.
— Нилс Олен, Криминологична лаборатория — отговаря той след две позвънявания.
— Здравей! Обажда се Сага Бауер — представя се тя.
— О, добро утро и на теб!
Силен порив студен въздух минава през краката на Сага. Тя се отдръпва и застава с гръб към стената.
— Видя ли вече трупа от тунела Сьодерледен? — пита направо.
Пламъкът на свещта се люшва.
— Да, току-що. Измъкнаха ме от леглото заради него.
Сага вижда как пламъкът на свещта пак се раздвижва и чува носовия глас на Иглата да отеква в залата за аутопсии.
— Тялото е претърпяло сериозни обгаряния. Цялото е напукано, на практика овъглено. Огънят го е сбръчкал значително. Главата липсва, както и двата…
— Но успя ли вече да го идентифицираш?
— Сага, тук съм едва от четвърт час, а знаеш, че ще минат няколко дена, докато успея да го идентифицирам със сигурност!
— Разбирам. Но просто се чудех…
— Единственото, което мога да кажа на този етап, е, че мъжът е бил приблизително двайсет и пет годишен и…
— Значи не е Юрек Валтер, така ли? — възкликва Сага.
— Юрек Валтер ли? — Ред е на Иглата да се втрещи. — Не, това… Вие сте го мислили за Юрек, така ли?!
В този момент се чуват бързи стъпки нагоре по стъпалата. Сага вдига очи към тавана и забелязва, че кухненската лампа се люлее. Хваната от светлината на свещта, тя хвърля странни сенки по стените. Сага измъква пистолета от кобура си и изрича тихо, но отчетливо в телефона:
— Нилс, в момента се намирам в дома на Рейдар Фрост. Моля те да ми помогнеш и да извикаш веднага линейка и полицейско подкрепление!
171
Рейдар крачи из притихналите стаи на втория етаж, поставил ръка пред запалената свещ. Пламъкът й играе по стените и мебелите, а отражението му се поема от всички редици черни прозорци наоколо.
Причуват му се стъпки, но когато се обръща, единственото, което вижда, са лъскавите кожени мебели и голямата библиотека със стъклените витрини.
Входът към дневната е зеещ тъмен правоъгълник. Невъзможно е да се каже дали има някой там. Нещо проблясва в сенките, после изчезва.
По пръстите му се стича горещ восък. Подът под него проскърцва.
Когато застава пред стаята на Микаел, в гърдите му се надига необяснима тревога. Обръща се назад и оглежда дългия коридор зад себе си с редиците стари портрети по стените. После почуква тихо по вратата на стаята на сина си и отваря.
— Микаел?
Насочва свещта по посока на леглото. Стените сякаш се люшват под жълтия пламък. Завивките са събрани накуп и висят от ръба на леглото чак до килима.
Оглежда се, но Микаел е изчезнал. Капчици пот избиват по челото му, когато се привежда да надникне под леглото.
Чува зад себе си шумолене и се извърта толкова бързо, че свещта едва не угасва. Пламъкът се свива до треперливо синьо, преди отново да се издигне и възвърне жълтеникавия си цвят.