Сърцето му забива лудешки. Гърдите го заболяват.
В гардероба нещо проскърцва. Рейдар се приближава бавно към него и сред кратко колебание отваря внимателно вратите. Сред дрехите се гуши Микаел.
— Пясъчния човек е тук! — прошепва ужасено и се дръпва още по-навътре сред дрехите.
— Не, това е само късо съединение — успокоява го баща му. — Трябва да отидем до…
— Той е тук! — настоява Микаел. — Тук е!
— Пясъчния човек е мъртъв — казва Рейдар и подава ръка на сина си. — Фелисия е спасена и ще се оправи. В момента я лекуват от същата болест, от която лекуваха теб. Сега ще отидем да я видим и…
Неистов писък отеква из цялата къща. Приглушен е, но звучи животински, като вик на човек, гърчещ се в ужасни болки.
Сърцето на Рейдар спира за миг. По гърба му пролазват ледени тръпки. Прави опит да накара сина си да излезе от гардероба. Восъкът от свещта капе бавно на пода.
— Тате…
— Всичко ще бъде наред, Микаел! — изрича Рейдар, като се старае да звучи спокойно. — Аз съм тук. Всичко ще се оправи, но трябва да напуснем къщата!
— Не, не, неее… Не могааа… — стене Микаел и се свива на пода, но Рейдар го хваща за крака и го издърпва.
По гърба му се стичат реки от пот. Усеща как синът му трепери от страх, докато го извежда от стаята му и го повежда по коридора.
— Спри! — прошепва, когато чува проскърцване в гостната пред тях.
На вратата в другия край на коридора се появява слаба фигура.
Юрек Валтер.
Очите на касапина светят зловещо, ножът, висящ от дясната му ръка, проблясва. Рейдар прави крачка назад и неволно изхлузва домашните си чехли. Микаел е парализиран. Рейдар мята свещта към Юрек. Пламъкът й изгасва още във въздуха, а самата тя изтрополява след секунда на пода.
— Ела с мен! — прошепва Рейдар и сграбчва ръката на сина си.
Двамата хукват по коридора, без да поглеждат назад. В тъмнината Микаел се спъва в един стол и се подпира с ръка на стената. Една от картините се сгромолясва на пода, предпазното й стъкло се разбива и парчетата от него се пръскат по целия коридор.
Баща и син блъсват една тежка врата и се озовават в старата трапезария. Рейдар е принуден да спре. Кашля и търси нещо, на което да се подпре. По коридора зад тях приближават бързи стъпки.
— Тате!
— Затвори вратата, затвори вратата! — шепне Рейдар, едва поемащ си дъх.
Микаел трясва тежката врата и завърта три пъти ключа в ключалката. Миг по-късно някой натиска бравата и вратата изскърцва. Микаел отстъпва назад по паркета, без да откъсва очи от вратата, и нарежда през сълзи:
— Тате, не му позволявай да ме вземе пак, моля те!
Болка стяга гърдите на Рейдар и плъзва по лявата му ръка.
— Само минутка — простенва безпомощно. Краката му поддават.
Юрек започва да блъска с рамо по вратата, но тя не поддава.
Микаел се крие уплашено зад баща си.
— Той не може да влезе — шепне Рейдар. — Спокойно, няма да влезе! Дай ми само минутка!
Стягането в гърдите му е толкова силно, че вече не може да говори.
172
С насочен напред пистолет Сага се прокрадва през фоайето към голямото стълбище. На всяка цена трябва да стигне до Микаел и Рейдар и да ги заведе до колата си.
Небето навън е поизсветляло и й дава възможност да различи картините по стените и силуетите на мебелите. Дебел килим поглъща звука от стъпките й. Тя заобикаля черния роял и изведнъж периферното й зрение улавя проблясък. Обръща се и зърва виолончело, поставено на стойката му.
Продължава предпазливо напред, свела дулото на пистолета към земята. Постепенно обаче приплъзва пръст към спусъка и съвсем лекичко го натиска до начално положение.
Зад себе си чува свистене. Завърта се и вижда, че това е просто сняг, изсипващ се над еркерния прозорец. Сърцето й бие като лудо в гърдите.
Когато се обръща обратно към коридора, пред една от вратите зърва ръка. Нечии тънки пръсти опипват ръба й.
Сага насочва оръжието си към вратата, готова да стреля, но изведнъж чува ужасяващ писък. Ръката се плъзва надолу и изчезва. Тупване. Нещо пада на пода. Сага се втурва напред и вижда мъж, проснат на пода. Кракът му потрепва конвулсивно. Разпознава го — това е актьорът Виле Страндберг. Едва си поема дъх, притиснал с ръце стомаха си.