Между пръстите му бълбука кръв.
Вторачва се объркано в Сага и примигва ужасено.
— Аз съм полицай — изрича тя и в този момент чува зад гърба си скърцането на стълбите. — Линейката ще бъде тук всеки момент!
— Той иска Микаел! — простенва актьорът и губи съзнание.
173
Микаел си шепти нещо и не откъсва очи от заключената врата. Внезапно ключът излиза напред и пада върху покрития с паркет под с приглушен звън.
Рейдар притиска с ръка гърдите си. Вече е в агония. На няколко пъти се е опитал да каже на Микаел да бяга, но момчето отказва да помръдне.
— Спаси ме! — шепти ужасено то.
— Микаел, можеш ли да ми помогнеш да ходя?
Откъм ключалката се чува стържещ звук. Микаел премята ръката на баща си през рамо и се опитва да го издърпа към библиотеката.
Стърженето откъм вратата продължава.
Двамата вървят бавно. Заобикалят висок шкаф и тръгват покрай стена, на която са закачени поставени в дървени рамки гоблени.
Рейдар спира, закашля се и прошепва:
— Почакай!
Плъзва пръсти по ръба на третия гоблен. Това е тайна врата, водеща към стълбата за прислугата и оттам към кухнята. Двамата се вмъкват в тесния проход и оставят гобленът да се върне тихо на мястото си зад тях.
Рейдар се обляга на стената. Кашля колкото му е възможно по-тихо, като се опитва да пребори болката, пълзяща надолу по ръката му.
— Слизай по стълбите! — прошепва на сина си.
Микаел отваря уста да каже нещо, когато вратата в голямата стая се отваря с трясък. Юрек Валтер е проникнал в стаята.
Баща и син се вцепеняват от ужас и го наблюдават през гоблена, покриващ тайната врата.
Той пристъпва леко приведен напред, с дългия нож в ръка, оглеждайки стаята като хищник. Тихото му дишане се чува съвсем ясно.
Вече е толкова близо до тях, че потната му воня ги удря даже през гоблена.
Двамата затаяват дъх, докато Юрек минава покрай тайната врата и се насочва към библиотеката.
Микаел вдига към баща си насълзените си очи и Рейдар му сочи тясната стълба, като му прави знак да се измъква бързо, преди хищникът да е разбрал, че е бил измамен.
Едва сдържа поредния си пристъп на кашлица, прави крачка към Микаел и се препъва. Дъската на пода под десния му крак проскърцва. Микаел го поглежда ужасено.
Юрек Валтер се завърта светкавично и впива очи право в тайната врата. Бледите му очи стават странно спокойни, когато си дава сметка какво точно има там.
Откъм коридора се чува изстрел и из стаята се разлитат трески от високия шкаф.
Юрек се дръпва назад като сянка и се скрива.
Микаел дърпа баща си по тясната стълба към кухнята.
Зад тях откъм коридорчето за библиотеката излиза Бершелиус. Държи в ръка колта на Рейдар. С пламнали бузи дребният мъж бутва очилата си нагоре и прави крачка напред.
— Остави Мике намира! — изкрещява, докато минава покрай високия шкаф.
Смъртта идва толкова бързо, че първата реакция на Бершелиус е изненада. Усеща как някой стисва здраво китката на ръката му, която държи пистолета, а после идва изгаряща болка — когато острието на големия нож прониква между ребрата му и стига до сърцето.
Оттам нататък няма никаква болка.
Прилича по-скоро на продължително схващане, въпреки че обилно количество топла кръв руква към краката му, когато острието напуска тялото му.
Бершелиус се срива на една страна на пода. Иска му се да изпълзи и да се скрие някъде, но усеща как постепенно го обхваща непосилна умора.
Даже не забелязва, когато Юрек забива ножа в него за втори път. Този път острието влиза под друг ъгъл, право през ребрата му, и остава там.
174
Сага стига до горната част на стълбището и хуква през стаите на втория етаж. Знае, че от тактическа гледна точка е длъжна да провери всеки опасен ъгъл и да подсигури всеки периметър, преди да продължи по-нататък, но спешността на ситуацията изисква от нея да рискува.
Насочва пистолета си към лъскавия кожен диван, покрай който минава, след това към вратата, после наляво и накрая навътре.
На пода на дългия коридор, под портретите по стените се вижда изгаснала свещ.
Вратата към една от стаите зее широко отворена, завивките са на пода. Сага минава оттам тичешком, а периферното й зрение улавя собствената й сянка в прозореца вляво.
Откъм една от стаите по коридора се чува силен изстрел. Пистолет. Като се придържа близо към стената вдясно от нея, Сага хуква по посока на изстрела с вдигнат пистолет.
— Остави Мике намира! — провиква се мъжки глас.
Сага прескача един преобърнат стол и спира пред затворена врата.
Бутва внимателно бравата и оставя вратата да се люшне сама на пантите си.
Въздухът е натежал от миризмата на барут.
Някой току-що е стрелял.
Мрак. Нищо не се движи.
Сага тръгва напред, но вече доста по-предпазливо.
Започва да усеща тежестта на оръжието в рамото си. Пръстът й играе на спусъка. Старае се да диша равномерно и се привежда надясно, за да огледа по-добре обстановката.
Чува се влажно тупване с металически екот.
Нещо се движи. Една сянка, която изчезва.
На пода до висок шкаф се вижда локва кръв.
Тя пристъпва напред и зърва до локвата мъж със стърчащ от тялото нож. Той лежи настрани, напълно неподвижен, с изцъклен поглед. Първата й реакция е да се втурне към човека, ала нещо я кара да спре.
В стаята е твърде мрачно, за да се ориентира.
Тя сваля пистолета и дава на ръката си възможност да отпочине за няколко секунди, след което отново вдига оръжието и продължава надясно.
Една малка част от стената с гоблените е отворена. През отвора Сага вижда малка площадка, отвеждаща до тясна стълба. Дочува стъпки и звуци от влачене откъм долната част на стълбата и вдига в готовност глока си, преди да се приближи.
Вратата в другия край на стаята отвежда до тъмна библиотека. Чува се тих звук, като от човек, който навлажнява устните си.
Сага не вижда нищичко. Пистолетът в ръката й трепери.
Прави крачка напред, задържа дъха си, а после зад гърба си дочува дишане. Тя реагира моментално и се завърта. Но твърде късно. Една здрава ръка стисва гърлото й и с нечовешка сила я повлича към шкафа в ъгъла.
Захватът на Юрек е толкова силен, че прекъсва кръвния поток към мозъка й. Той я наблюдава безизразно, без да пуска врата й. Изведнъж й причернява и пистолетът пада от ръката й.
Опитва се да се освободи, но е безсилна. Точно преди да изгуби съзнание, чува шепота на Юрек до ухото си:
— Малката ми сирена…
После трясва главата й в ъгъла на шкафа и разбива слепоочието й в каменната стена. Тя се срива, примигвайки. Вижда как Юрек Валтер се навежда над мъртвеца в стаята и вади ножа от тялото му. Миг по-късно всичко потъва в мрак.