Откъм една от стаите по коридора се чува силен изстрел. Пистолет. Като се придържа близо към стената вдясно от нея, Сага хуква по посока на изстрела с вдигнат пистолет.
— Остави Мике намира! — провиква се мъжки глас.
Сага прескача един преобърнат стол и спира пред затворена врата.
Бутва внимателно бравата и оставя вратата да се люшне сама на пантите си.
Въздухът е натежал от миризмата на барут.
Някой току-що е стрелял.
Мрак. Нищо не се движи.
Сага тръгва напред, но вече доста по-предпазливо.
Започва да усеща тежестта на оръжието в рамото си. Пръстът й играе на спусъка. Старае се да диша равномерно и се привежда надясно, за да огледа по-добре обстановката.
Чува се влажно тупване с металически екот.
Нещо се движи. Една сянка, която изчезва.
На пода до висок шкаф се вижда локва кръв.
Тя пристъпва напред и зърва до локвата мъж със стърчащ от тялото нож. Той лежи настрани, напълно неподвижен, с изцъклен поглед. Първата й реакция е да се втурне към човека, ала нещо я кара да спре.
В стаята е твърде мрачно, за да се ориентира.
Тя сваля пистолета и дава на ръката си възможност да отпочине за няколко секунди, след което отново вдига оръжието и продължава надясно.
Една малка част от стената с гоблените е отворена. През отвора Сага вижда малка площадка, отвеждаща до тясна стълба. Дочува стъпки и звуци от влачене откъм долната част на стълбата и вдига в готовност глока си, преди да се приближи.
Вратата в другия край на стаята отвежда до тъмна библиотека. Чува се тих звук, като от човек, който навлажнява устните си.
Сага не вижда нищичко. Пистолетът в ръката й трепери.
Прави крачка напред, задържа дъха си, а после зад гърба си дочува дишане. Тя реагира моментално и се завърта. Но твърде късно. Една здрава ръка стисва гърлото й и с нечовешка сила я повлича към шкафа в ъгъла.
Захватът на Юрек е толкова силен, че прекъсва кръвния поток към мозъка й. Той я наблюдава безизразно, без да пуска врата й. Изведнъж й причернява и пистолетът пада от ръката й.
Опитва се да се освободи, но е безсилна. Точно преди да изгуби съзнание, чува шепота на Юрек до ухото си:
— Малката ми сирена…
После трясва главата й в ъгъла на шкафа и разбива слепоочието й в каменната стена. Тя се срива, примигвайки. Вижда как Юрек Валтер се навежда над мъртвеца в стаята и вади ножа от тялото му. Миг по-късно всичко потъва в мрак.
175
Двамата мъже не се стараят повече да пазят тишина. Микаел стиска здраво ръката на баща си, докато трополят надолу по тясната стълба за прислугата, и излизат в коридорчето. Завиват наляво, тръгват бавно напред, минават покрай стария бюфет с коледния сервиз и влизат в кухнята.
Рейдар няма сили да продължи по-нататък. Болките в гърдите му са непоносими. Има нужда да легне някъде.
— Трябва да се махнеш оттук — подканя с хриптене сина си. — Бягай! Бягай към главния път!
— Не и сам! Не мога сам! Тате, моля те! — примолва се Микаел.
Рейдар си поема дълбоко дъх. Длъжен е да го направи! Прави крачка напред, после още една. Пред очите му заиграват огнени кръгове. Подпира се на стената и бутва голямата картина там. Тя се килва настрани, но остава закачена.
После тръгват през музикалната стая. Рейдар почти не усеща пода под босите си крака.
По паркета се вижда кръв. Предната врата е отворена. Персийският килим е покрит с навят сняг.
Стигат до дрешника и Рейдар веднага бръква в палтото си за спрея с нитроглицерин. Впръсква малко под езика си, прави няколко крачки напред и пак впръсква.
Чинийката, в която държат ключовете за колата, е в другия край на стаята.
Наблизо се чуват тежки стъпки. Нямат никакво време. Баща и син се втурват навън в зимното утро.
Студът изгаря босите крака на Рейдар. Но болката в гърдите му е намаляла и сега могат да се движат по-бързо. Двамата хукват към колата на Сага Бауер.
Рейдар отваря вратата, поглежда и вижда, че ключовете не са на таблото.
Юрек Валтер излиза през централния вход и веднага ги забелязва. Изтръсква кръвта от ножа си и се насочва право към тях.
Двамата хукват през снега към конюшните, но Юрек е по-бърз от тях. Рейдар оглежда полята пред себе си. Тъмният лед, покрил реката, се вие като панделка сред снега чак до ревящите бързеи.
176