Когато идва на себе си, Сага усеща, че в очите й се стича кръв. Примигва и се претъркулва настрани. Слепоочията й пулсират. Главата й се пръска от болка. Гърлото й е подуто и не може да си поеме дъх.
Докосва раната на слепоочието си и изохква. Все така легнала на пода, забелязва, че пистолетът й лежи в прахта под големия скрин до прозореца.
Затваря отново очи и се опитва да си даде сметка за случилото се. Юна се оказа прав — Юрек наистина иска обратно Микаел.
Няма представа колко дълго е била в безсъзнание. В стаята е все още тъмно. Претъркулва се по корем и изскимтява:
— Божичко!
С огромно усилие успява да се изправи на четири крака. Ръцете й треперят, докато пълзи през локвата кръв на убития мъж към скрина до прозореца.
Протяга ръка към пистолета, макар че не може да го стигне.
Ляга плътно на пода, пак протяга ръка, но успява да докосне глока само с пръсти. Невъзможна задача. Толкова й се вие свят, че стаята пред очите й се люшва и тя е принудена пак да затвори очи.
През затворените й клепачи се просмуква светлина. Тя отваря очи и зърва странно бяло сияние, което играе по тавана.
Със сетни сили се изправя, като се подпира на големия скрин. Кървава слюнка се стича от устата й. Поглежда през прозореца и вижда отвън мъж. Тича със сигнална ракета в ръка. Ярката бяла светлина се разстила в широк кръг около него. Всичко останало там е мрак.
Блясъкът на ракетата стига чак до конюшните в далечината. И точно тогава Сага забелязва гърба на Юрек.
Започва да удря с юмруци по прозореца и се опитва да го отвори.
Но резетата са ръждясали и изобщо не помръдват.
177
Със сковани пръсти Рейдар се опитва да набере кода за вратата на конюшните. Връхчетата им залепват върху замръзналия метал. Микаел му шепти да побърза.
Юрек напредва през дебелия сняг с нож в ръка. Рейдар духва на пръстите си и най-сетне успява да натисне последната цифра. Отключва, дръпва резето и се опитва да отвори вратата. Но пред нея е навалял твърде много сняг.
Докато дърпа, чува движението на конете в клетките им. Пръхтят тихичко и потропват леко по земята в мрака.
— Хайде, тате! — вика Микаел и го кара да побърза.
Рейдар влага всичките си сили в дърпането, но когато се обръща, вижда Юрек Валтер точно зад тях.
С обигран жест Юрек изтрива острието на ножа в панталоните си.
Твърде късно е да бягат.
Рейдар вдига отбранително ръце, но Юрек го стисва за врата и го избутва назад, до стената на конюшните.
— Извинявай — ломоти Рейдар. — Извинявай, че…
С неподозирана сила Юрек забива ножа право в рамото на Рейдар и го приковава към стената. Писателят се разпищява от болка. Конете цвилят и се блъскат в разделните стени на клетките си.
Рейдар е закован за стената. Рамото му гори. Всяка следваща секунда е непоносима. Усеща горещата си кръв, стичаща се към ръката му.
Микаел се опитва да се промуши през вратата на конюшните, но Юрек бързо го хваща. Сграбчва младия човек за косата, дръпва го към себе си и му забива толкова силен шамар, че той се свлича на земята.
— Моля те! — шепне Рейдар и в този момент вижда, че откъм къщата се приближава ярка светлина.
Това е Давид Силван. Тича към тях със сигналната ракета, която припуква с бяла светлина.
— Линейката идва! — крещи Давид, но млъква, когато вижда как Юрек се обръща към него.
178
Сага започва да бута големия скрин и успява да го отмести на няколко сантиметра от стената. Изплюва насъбралата се в устата й кръв, хваща го с две ръце за долната част и с тихо ръмжене го преобръща. После грабва пистолета си и разбива прозореца с дръжката му. По пода на стаята и по снега навън се посипват парчета стъкло.
Бялата светлина на сигналната ракета все още блести в снега. Но Юрек крачи към мъжа, който я държи. Човекът отстъпва назад и се опитва да го удари с ракетата. Юрек сграбчва ръката му и я чупи с едно движение.
Сага разчиства парчетата стъкло от долната част на рамката.
Юрек е над плячката си като лъв. Движи се бързо и ефективно, докато рита мъжа във врата и бъбреците.
Сага вдига пистолета си и примигва, за да прогони кръвта от очите си и да се прицели.
Мъжът лежи по гръб в снега. Тялото му потрепва. Сигналната ракета до него продължава да свети в бяло.
В мига, в който Сага стреля, Юрек се дръпва встрани. Преминава от светлината в сенките.