Сага стреля, преди да е успяла да се прицели както трябва. Куршумът минава през горната част на ръката му и той се накланя на една страна, а после прави няколко крачки напред по стръмния склон, водещ към бързеите.
Сага тръгва след него с високо вдигната сигнална ракета. Пак го засича, този път се прицелва добре и изстрелва три патрона в гърдите му.
Юрек пада назад, прескача ледения ръб край брега и пада право в черните води на бързеите. Докато се носи надолу, Сага пак стреля и го уцелва в ухото и бузата.
И водата го поглъща.
Тя хуква напред и преди да изчезне, стреля по него пак, този път в крака. Зарежда отново пистолета и се смъква бързо по стръмния склон. Плъзва се и пада по гръб в снега, но бързо се изправя и стреля в черните води.
Светлината от изстрела минава през повърхността на бързеите, през мехурчетата на водовъртежите и стига чак до тъмнокафявото дъно. Там се върти и превърта нещо голямо. Сред камънаците и поклащащите се бурени зърва сбръчкано лице.
Стреля пак и от тъмните води изригва облак кръв. Тя върви по брега, следвайки течението, и продължава да стреля, докато патроните й не свършват и тялото на Юрек Валтер не изчезва под леда, където бързеите се разширяват.
Едва поемаща си дъх, Сага спира на брега и в този момент светлината на ракетата в ръката й примигва и се превръща в трептящ червен отблясък. Тя стои, втренчена във водата, и по бузите й се стичат сълзи.
Първите слънчеви лъчи галят върховете на дърветата и топлата светлина на зората се разстила над блестящия бял пейзаж.
В далечината се чува бръмченето на хеликоптери. Най-после всичко свършва.
181
Линейката откарва Сага Бауер в болница „Дандерид“, където тя е прегледана и настанена. Лежи известно време в стаята си, но напуска болницата с такси, преди да е получила каквото и да е лечение.
И ето че сега тя куцука по коридора на Каролинската болница, където хеликоптерът беше отвел Рейдар Фрост и сина му Микаел. Дрехите й са мръсни и влажни, лицето й е изцапано с кръв и единственото, което чува с дясното си ухо, е силно бучене.
Рейдар и синът му са в стая 12 на Спешното отделение. Тя отваря вратата и вижда писателя, изпънат на болничното легло. Микаел стои до него и отказва да пусне ръката на баща си.
Рейдар повтаря на медицинската сестра, че трябва да види дъщеря си. В мига, в който зърва Сага, млъква.
Сестрата взема чисти компреси от количката и ги подава на Сага. После само посочва към челото й, където почернялата рана над веждата й се е отворила и отново кърви.
— Аз съм полицай — казва Сага и започва да опипва джобовете си за служебната си карта.
— Имате нужда от лекарска помощ — казва сестрата, но Сага я прекъсва и настоява и тримата да бъдат заведени в стаята на Фелисия Колер-Фрост в Инфекциозното отделение.
— Трябва да я видим! — натъртва накрая тя.
Медицинската сестра се обажда на когото трябва, получава разрешение и подкарва леглото с колелца на Рейдар към асансьора.
Колелцата проскърцват върху линолеума на пода.
Сага тръгва след количката и усеща, че не може да сдържи сълзите си.
Рейдар лежи със затворени очи, а Микаел крачи до него, все така отказващ да пусне ръката на баща си.
На етажа на инфекциозното ги посреща друга медицинска сестра и ги насочва към стая с приглушено осветление. Единственият звук наоколо идва от мониторите.
На леглото лежи изключително слаба жена. Дългата й черна коса е разстлана по възглавницата. Очите й са затворени, малките й ръце са отпуснати от двете страни на тялото.
Дишането й е повърхностно, лицето й е покрито с капчици пот.
— Фелисия! — прошепва Рейдар и се опитва да я докосне с ръка.
Микаел се навежда над сестра си и й прошепва с усмивка нещо.
Сага стои зад тях и не може да откъсне очи от Фелисия — пленницата, изтръгната от ръцете на мрака.
Епилог
Два дена по-късно Сага Бауер крачи през парка към щаба на Националната служба за сигурност. Сред обсипаните със сняг дървета и храсти пеят птички.
Косата й пак е започнала да расте. Има дванайсет фини шева на слепоочието си и пет през лявата вежда.
Вчера й се беше обадил шефът й Вернер Санден и й беше заповядал в осем часа днес да се яви в кабинета му, за да получи Медала на честта към Службата за сигурност. Церемонията й изглежда малко не на място. В имението Рокста бяха загинали трима души, а тялото на Юрек Валтер беше отнесено от течението дълбоко под леда, покриващ реката.