Преди да я изпишат от болницата, тя беше успяла да се отбие и при Юна Лина. Той търпеливо беше отговорил на всичките й въпроси и й беше обяснил защо Юрек и брат му са извършили всички онези зверства.
Вадим Леванов бил избягал от Ленинск заедно с двамата си синове Игор и Роман след катастрофалния инцидент от 1960 година, когато подготвената от съветските инженери междуконтинентална ракета избухнала още на площадката за изстрелване. Стигнал до Швеция, където получил разрешение за работа, и бил изпратен в каменоломната в Ротебро. Там бил настанен в една от работническите бараки за имигранти. Децата му живеели тайно с него. Вечер той им преподавал уроци, а през деня ги държал скрити с надеждата, че някой ден ще получи шведско гражданство и ще започне нов живот заедно със синовете си.
На това място Юна бе поискал чаша вода и когато Сага се беше привела, за да му помогне да пие, усети, че той трепери така, сякаш замръзва, въпреки че от тялото му се излъчва топлина.
Сага беше споделила с него разказа на Рейдар за това как се е запознал с близнаците. Момчетата показали на Рейдар тайно място за влизане в кариерата и тримата започнали да играят по големите купчини пресят пясък. Една вечер обаче Рейдар бил заловен от един от бригадирите. Бил толкова уплашен да не го накажат, че стоварил цялата вина върху по-големите момчета и посочил къщата им.
Комисията за защита на децата автоматично извела близнаците оттам и тъй като те не фигурирали в нито един шведски регистър, случаят бил прехвърлен на Отдела за чужденците.
Юна беше разказал на Сага, че братът на Юрек бил болен от пневмония и се намирал още в болница, когато самият Юрек бил екстрадиран в Казахстан. И тъй като там той нямал никакви близки, бил изпратен моментално в детски дом в Павлодар.
От тринайсетгодишна възраст Юрек работел на корабите по река Иртиш, а по време на размириците след смъртта на Сталин бил отведен насилствено от група чеченски бунтовници. Те закарали вече петнайсетгодишното момче в едно предградие на Грозни и там го превърнали във войник.
— Братята били изпратени в различни държави — беше изрекъл тихо Юна.
— Това е истинска лудост! — бе прошепнала Сага.
В онези години Швеция нямала почти никакъв опит с имигрантите и не разполагала с никакви ефективни методи и средства за работа с тях. Допускали се множество грешки и една от тях била, че веднага, след като оздравял, братът близнак на Юрек бил изпратен в Русия. Завършил в Детски дом 67 в Кузмински район на югоизточна Москва и в резултат на заболяването му бил отписан като умствено изоставащ и психически болен. Когато след години воюване Юрек напуснал Чечня и успял да издири брат си, той вече бил прехвърлен за постоянно в психиатрия и бил пълна развалина.
Сага е толкова потънала в мислите си за братята близнаци, че изобщо не забелязва Корин Мейеро, когато стига до входа на сградата. Двете едва не се сблъскват. Косата на Корин е вдигната на опашка, облечена е с черно манто и ботуши с висок ток. И за първи път през живота си Сага си дава сметка за начина, по който е облечена. Може би е трябвало да избере нещо по-различно от обичайните си дънки и дебела канадка.
— Много впечатляващо! — възкликва усмихнато Корин и топло я прегръща.
Сага и Корин излизат заедно от асансьора и тръгват рамо до рамо по коридора, водещ към кабинета на началника им. Вътре ги чакат Натан Полок, Карлос Елиасон и Вернер Санден. На масата се вижда бутилка „Тетанже“15 и пет чаши за шампанско.
Вратата се затваря и Сага се ръкува с тримата мъже.
— Нека започнем с минута мълчание в памет на нашия колега Самуел Мендел, неговото семейство и останалите жертви — казва Карлос.
Сага свежда глава, но има проблеми със задържането на погледа си. Пред себе си вижда първите снимки от полицейската операция в индустриалния комплекс, където е разположена старата тухлена фабрика. С наближаването на сутринта станало ясно, че нито една от жертвите не е жива. Криминолозите започнали да поставят табели с номера в кишата над четиринайсетте гроба. Синовете на Самуел Мендел били открити завързани заедно в една шахта, покрити с парче ламарина. Останките на Ребека се намирали на десет метра от тях, в бидон с пластмасова тръбичка за въздух.
Шумът в ушите на Сага заглушава гласовете на присъстващите в стаята. Тя затваря очи и се опитва да осмисли наученото.
15
„Taittinger“ — марка френско шампанско, избрано за официална напитка на Световното първенство по футбол в Бразилия през 2014 г. — Бел.ред.