Травматизираните близнаци успели да стигнат до Полша, където Роман убил един човек, взел паспорта му и се превърнал в Юрек Валтер. Заедно се качили на ферибота за Истад, Швеция, откъдето потеглили навътре в страната.
Вече мъже на средна възраст, братята се върнали на мястото, където били откъснати от баща им — барака 4 на имигрантските общежития в кариерата край Ротебро.
Баща им бил прекарал десетилетия в опити да издири синовете си, но не можел да отиде лично в Русия, защото знаел, че ще бъде изпратен моментално в Гулаг. Бил написал стотици писма с надеждата да открие децата си и ги чакал да се завърнат, но само една година преди братята да пристигнат в Швеция, старецът се предал и се обесил.
Когато научил за самоубийството на баща си, Юрек изгубил и малкото, останало от душата му.
— И тогава започнал да затваря кръга на своето кърваво отмъщение — беше казал Юна.
Всеки, допринесъл за разделянето на семейството му, трябвало да бъде сполетян от същата съдба. Юрек отнемал децата на тези хора, внуците и съпругите им, сестрата и братята им. Целта била виновните да останат сами така, както техният баща бил оставен сам в каменоломната. Те трябвало да чакат и се надяват година след година. Едва след като се самоубият, на случайно останал жив техен роднина било позволявано да се върне у дома.
Точно затова близнаците не убивали жертвите си. Защото Юрек искал да накаже не онези, които погребвал или затварял, а останалите след тях. Пленниците били напъхвани в ковчези или бидони с тръбички за въздух. Повечето от тях умирали само след няколко дена, но шепа оцелели с години.
Труповете, открити в гората Лил-Ян и в района на индустриалния комплекс в Албано, хвърлят жестока светлина върху страховитото отмъщение на Юрек Валтер. Той е следвал своя безмилостна логика и точно затова изборът му на жертви не е пасвал на нито един от моделите на останалите серийни убийци.
На полицията щеше да й отнеме време, докато избистри всички детайли, но вече ставаше ясно каква е връзката между отделните жертви. Освен Рейдар Фрост, който е издал съществуването на момчетата на онзи бригадир в кариерата, близнаците включили в отмъщението си и отговорните за съдбата на семейството им от Комисията за защита на децата и Отдела за чужденците.
Сага се сеща за Йереми Магнусон, който е бил съвсем млад, когато от Отдела за чужденците са му възложили случая на близнаците. Юрек беше отнел съпругата му, сина му, внука му и накрая дъщеря му Агнета. Когато Йереми се беше обесил в ловната си хижа, Юрек бе отишъл да извади Агнета от гроба, където я бил заровил жива.
Едва сега Сага си дава сметка, че Юрек действително е имал за цел да извади жената оттам така, както беше казал на Юна. Беше отворил ковчега и бе приседнал край гроба, за да наблюдава отчаяните й опити да се измъкне оттам. В неговото съзнание тя е била негово копие — дете, обречено да се върне при нищото.
Юна бе обяснил, че братът на Юрек бил толкова съсипан психически, че избрал да остане да живее сред вещите на баща си в изоставените къщурки в кариерата. Правел всичко, което му казвал Юрек, научил се да борави с приспивателни и помагал на брат си да отвлича набелязаните жертви, а после надзиравал гробовете. Убежището, което баща им бил построил в очакване на ядрена война, започнало да им служи като вид предварителен арест, преди жертвите да бъдат заровени в гробове.
Началникът на Сага нарушава пръв мълчанието и я изважда от тежките мисли, като почуква по една от чашите за шампанско. Вади тържествено от сейфа си синя кутия, отваря я и измъква оттам златен медал. Звезда, обгърната от венец, висяща на панделка в синьо и жълто.
Сага Бауер усеща как сърцето й най-неочаквано се разтуптява, когато чува Вернер да казва, че тя е показала забележителен кураж, храброст и интелигентност при изпълнение на мисията си. Очите на Карлос се навлажняват, Натан й се усмихва със сериозно изражение в очите.
Тя прави крачка напред и Вернер поставя медала на гърдите й.
Корин пляска с ръце и се усмихва. Карлос отваря шампанското и изстрелва тапата към тавана. Някой вдига тост и после Сага получава поздравите на присъстващите.
— Какво ще правиш сега? — пита я Полок.
— Засега съм в болнични, но после… не знам — отговаря тя.
Но си знае, че по никакъв начин не би издържала да стои дни наред в прашния си апартамент с повехналите цветя, със спомените си и чувството за вина.