— Трупът от катастрофата в тунела вече е идентифициран — прекъсва я нетърпеливо Иглата. — Казва се Андерш Рьон.
Следва кратко мълчание.
— Не това исках да питам — изрича накрая тя.
— А какво?
Сага отправя поглед към снега, вихрещ се около статуята на Тор, вдигнал чука си срещу Змията на Мидгард. И се чува да пита в телефона:
— Колко таблетки „Кодеин Меда“ са необходими, за да убиеш човек?
— Дете или възрастен? — пита веднага Иглата. Не изглежда ни най-малко изненадан.
— Възрастен — отговаря Сага и преглъща мъчително.
После чува как Иглата си поема дълбоко въздух през носа и нащраква нещо на клавиатурата си. Накрая изрича:
— Зависи от килограмите на човека и степента на привикване към болкоуспокояващи, но смятам, че трийсет и пет — четирийсет и пет таблетки са напълно достатъчни като фатална доза.
— Четирийсет и пет ли? — втрещява се Сага. — Но ако жената е получила само тринайсет, това би ли я убило? Би ли могла да умре от тринайсет таблетки „Кодеин“?
— Малко вероятно — отговаря Иглата. — Просто ще заспи и ще се събуди със…
— Божичко! Тя е взела останалите сама! — прошепва тихо Сага.
И усеща как от очите й бликват сълзи на облекчение. Юрек наистина се беше оказал лъжец! Подлец, съсипващ хората с лъжите си!
През целия си живот тя беше мразила баща си, защото ги беше напуснал. Беше го мразила, че никога не се прибра у дома. Беше го мразила, че бе оставил майка й да умре. Крайно време е да научи истината! Няма друг начин.
Набира номера на оператора и моли да бъде свързана с Ларш-Ерик Бауер в Енсхеде.
Тръгва бавно през площада и чака някой от другата страна да вдигне.
— Говорите с Пелерина! — изрича внезапно жизнерадостен детски глас.
Сага си глътва езика и затваря, без да е успяла да каже каквото и да било.
Вдига глава и се заглежда в бялото небе над църквата „Санкт Паул“.
— Господи! — промърморва под нос и пак набира номера. Изчаква в снега и след малко за втори път чува детския глас.
— Здравей, Пелерина! — изрича този път Сага. — Бих искала да говоря с Ларш-Ерик, моля!
— За кого да му предам, госпожице? — пита учтиво момиченцето.
— Казвам се Сага — прошепва тя.
— О! И аз имам голяма сестра на име Сага, но никога не съм я виждала! — възкликва Пелерина.
Сага онемява. В гърлото й се образува голяма буца. Чува как Пелерина предава телефона на някого и казва, че го търси Сага.
— Говорите с Ларш-Ерик — изрича след малко един до болка познат глас.
Сага си поема дълбоко дъх. Твърде късно е за каквото и да било освен истината.
— Тате… аз съм. Трябва да те питам… когато мама умря, вие… вие двамата бяхте ли женени?
— Не — отговаря моментално той. — Бяхме се развели две години по-рано, когато ти беше на пет. Тя ми забрани да те виждам. Имах адвокат, който се беше заел да ми помогне, но… — Не довършва и млъква.
Сага затваря очи и се опитва да спре треперенето на тялото си. Накрая промълвява:
— А мама твърдеше, че си ни изоставил. Казваше, че не можеш да се справиш с болестта й и че не искаш да имаш нищо общо с мен!
— Тя беше болна. Психически болна. Биполярно разстройство и… Съжалявам, че трябваше да преживееш всичко това!
— През онази нощ ти се обадих — казва Сага.
— Да — потвърждава с въздишка баща й. — Майка ти непрекъснато те караше да ми се обаждаш. И тя ми звънеше, често по трийсетина пъти на нощ. А може би и повече.
— Това не го знаех.
— Къде си сега? Кажи ми къде си! Веднага ще дойда да те взема!
— Благодаря, тате, но… не точно сега.
— Моля те, ела! — изрича тихо той. — Когато… когато си готова!
— Ще се обадя.
— Моля те, Сага, моля те, направи го! Ще те чакам!
Тя затваря.
Излиза на улица „Хорнс“ и спира едно такси.
Сага се намира във фоайето на Каролинската болница. Юна Лина вече не е в Интензивното, преместен е в по-малка стая. Докато върви към асансьорите, тя си спомня изражението на инспектора след смъртта на Диса.
Единственото, за което той я беше помолил при последното й посещение при него, беше да намерят трупа на Юрек Валтер и да му позволят да го види с очите си.
Тя е сигурна, че е убила Юрек. Но сега е принудена да съобщи на Юна, че макар изпратените от Карлос Елиасон водолази да се бяха гмуркали дни наред и на различни места в онази река, претърсвайки обстойно всяко ъгълче под леда, пак не бяха открили тялото.