Вратата на стаята на Юна на осмия етаж е леко открехната. Сага спира в коридора, когато дочува откъм стаята женски глас да казва, че ще му донесе термично одеяло.
Миг по-късно оттам излиза усмихната медицинска сестра, но внезапно спира, обръща се и подвиква към болния:
— Имате много необичайни очи, Юна!
Сага притваря за момент горящите си клепачи и се насочва към стаята.
Почуква на открехнатата врата, влиза и се заковава насред петното слънчева светлина, нахлуваща през мръсния прозорец.
Леглото на Юна Лина е празно. Иглата на системата се поклаща до стойката с капчици кръв по върха. Тръбичката все още се люлее във въздуха. На пода се вижда счупен ръчен часовник, но в стаята няма никой.
Пет дена по-късно полицията пуска за издирване своя колега.
Инспектор Юна Лина е изчезнал.
След шест месеца търсенето е прекратено. Единственият човек, който не спира да го издирва, е Сага Бауер.
Защото знае, че той не е мъртъв.