— Как по-точно? — пита Андерш.
— Като нарушим правилото.
— Ще влезем в килията на Юрек?!? — възкликва младият лекар.
— Не ние — ти ще влезеш. И любезно ще го помолиш да предаде ножа си.
— Аз ще вляза? — ококорва се Андерш.
Роланд се изсмива с глас и после обяснява — ще се престорят, че поставят на пациента обичайната инжекция „Рисперидон“, но всъщност ще му бият свръхдоза „Зипадера“2.
Главният лекар прокарва картата си през поредния четец и набира някакъв код. Чува се сигнал и ключалката на охранителната врата прищраква.
— Чакай малко! — подвиква той към младия си колега и му поднася кутийка с жълти тапи за уши.
— За какво са ми? — пита Андерш.
— Юрек Валтер ще започне да ти говори. Доста спокойно, вероятно напълно смислено — отвръща мрачно Роланд Бролин. — Ще те убеди да направиш неща, за които много ще съжаляваш. Ти ще излезеш от килията му, но неговите думи от главата ти — не. Няма да те оставят на мира и по-късно тази вечер. Докато се връщаш към вкъщи, ще завъртиш рязко волана на колата си към насрещното движение и ще се блъснеш челно в някой камион. Или преди да отидеш да вземеш хлапето от предучилищна, ще се отбиеш в железарския магазин за брадва.
— Трябва ли да се чувствам уплашен? — усмихва се Андерш, но за всеки случай взема две тапи за уши и ги пуска в джоба си.
— Не е задължително, но да се надяваме, че ще бъдеш предпазлив — отвръща Роланд.
Андерш Рьон не се счита за човек с късмет. Но когато беше зърнал в онова медицинско списание обявата за работа на пълен щат в Льовенстрьомската болница, се беше изпълнил с добро усещане. Болницата се намираше само на двайсет минути път с кола от неговия дом и имаше голяма вероятност да го назначат на постоянен трудов договор. След задължителния стаж в болницата в Скараборг и здравния център в Худинге му се беше наложило да се задоволява с временни позиции в регионалната клиника към болницата „Санкт Сигфрид“. Но дългото шофиране до Векшьо и разпокъсаното работно време се бяха оказали много трудни за съвместяване с аутизма на Агнес и работата на Петра в Отдела по поддръжка на парковете и местата за забавление към общината.
Само преди две седмици Андерш и Петра бяха седели на масата в кухнята и се бяха чудили какво ще правят оттук нататък.
— Не можем да продължаваме така — каза той.
— Но какъв избор имаме? — прошепна тя.
— Не знам — промърмори той, докато триеше сълзите от бузите й.
Помощник-учителката на Агнес в предучилищната им беше съобщила, че дъщеря им е имала много труден ден. Отказала да остави чашата си с мляко и другите деца започнали да й се присмиват. Не могла да приеме, че почивката е свършила, защото баща й не дошъл да я вземе в обичайния час. А той беше тръгнал навреме от Векшьо, но беше успял да стигне до предучилищната чак в шест часа. Когато Андерш влезе в трапезарията на детската градина, завари Агнес все така стиснала здраво в ръце чашата си с мляко.
Когато се прибраха у дома, момиченцето влезе в стаята си, впери очи в стената до кукленската къщичка и започна да пляска с ръце по типичния си интровертен начин. Никой нямаше представа какво точно виждаше тя там, но Агнес твърдеше, че започвали да се появяват сиви пръчици и тя била принудена да ги брои, за да ги прогони. Правеше това, когато беше особено неспокойна. Обикновено десет минути й бяха достатъчни, но през онази вечер тя беше седяла вторачена в стената в продължение на повече от четири часа, докато родителите й намерят начин да я убедят да си легне.
2
Последната охранителна врата се затваря и двамата лекари поемат по коридора към килиите с изолаторите. Рамката на количката, с която разнасят храната на пациентите, е оставила дълбока вдлъбнатина в релефните тапети на стените.
Роланд прибира пропуска си и пуска пред себе си своя млад колега. След няколко крачки Андерш се озовава пред тежката метална врата, която е тяхната крайна цел.
През бронираното прозорче на вратата се вижда мъж, седящ на пластмасов стол. Облечен е в дънки и дънкова риза. Гладко обръснат, със забележително спокойни очи. Бръчките, обсипващи бледото му лице, приличат на напуканата глина на дъното на пресъхнала река.
Юрек Валтер беше признат за виновен за две убийства и един опит за убийство, но следствието разполагаше с предостатъчно убедителни доказателства, свързващи го с още деветнайсет.
2
„Risperidone“, „Zypadhera“ — марки атипични антипсихотични лекарства, използвани в терапията на шизофренията и като стабилизатори на настроението при биполярно афективно разстройство. — Бел.ред.