Андерш го поглежда озадачено, но все пак му подава самоделното оръжие на пациента.
— Намерил си и още нещо — казва главният лекар.
— Не съм — отвръща Андерш и поглежда през рамо към Юрек.
— Писмо.
— Нямаше нищо друго.
Юрек започва да се върти на пода в килията. Дишането му става хрипливо.
— Претърси му джобовете! — нарежда главният лекар.
— Защо?
— Защото провеждаме обиск!
Андерш се обръща и се приближава предпазливо към Юрек Валтер. Очите на пациента са отново затворени, но по набразденото му лице са избили капчици пот.
Макар и неохотно, младият лекар се привежда и бръква в един от джобовете му. Дънковата риза се опъва по раменете на Юрек и той тихо простенва. В задното джобче на дънките му има пластмасово гребенче.
С треперещи ръце Андерш претърсва и останалите джобове. От върха на носа му капе пот. Налага му се непрекъснато да примигва, за да прогони потта от очите си.
Юрек разтваря пръстите на едната си ръка и после ги свива. Няколко пъти.
В джобовете му няма нищо друго.
В далечината се чува алармен сигнал и Андерш се обръща по посока на прозорчето във вратата. Невъзможно му е да види дали Роланд Бролин е от другата страна — отражението на лампата на тавана в килията проблясва като сивкаво слънце върху бронираното стъкло.
Крайно време е да се маха оттук.
Тази работа се проточи твърде дълго.
Андерш се изправя на крака и хуква към вратата. Роланд не се вижда никъде.
Дишането на Юрек Валтер изведнъж става задъхано — като на дете, сънуващо кошмар.
Андерш започва да удря с юмрук по вратата. Но дебелият метал сякаш поглъща звука.
Той продължава да удря. Пак никакъв звук. И пак нищо не се случва. Накрая той почуква по стъклото с венчалната си халка и точно в този момент забелязва как по страничната стена се издига сянка.
По гърба на Андерш пролазват студени тръпки и плъзват към ръцете му. Обръща се с разтуптяно сърце. Вижда, че Юрек Валтер се е изправил до седнало положение на пода. Лицето му е безизразно, бледите му очи са вперени право напред. Все още стичащата се от устата му кръв придава странна червенина на устните му.
4
Юрек Валтер седи на пода и примигва безпомощно. Поглежда към младия лекар и се опитва да се изправи.
— Това е лъжа — промърморва и по брадичката му се стича прясна кръв. — Казват, че съм чудовище, но аз съм просто човешко същество.
Няма сили да си стъпи на краката и се свлича обратно на пода. Не може да си поеме дъх.
— Човешко същество — повтаря с хриптене.
Бръква с трепереща ръка под ризата си, вади оттам сгънат лист хартия и го подхвърля към Андерш.
— Писмото, за което той те питаше — прошепва. — Седем години подред моля да ми бъде разрешено да се срещна с адвокат. Не защото имам някаква надежда да изляза оттук. Аз съм такъв, какъвто съм, но все пак съм човешко същество.
Андерш прикляква и протяга ръка към сгънатия лист хартия, но не откъсва очи от Юрек. Съсипаният човек пак се опитва да се изправи. Този път се подпира на ръце и макар че продължава да залита, все пак успява да стъпи с един крак на пода.
Андерш грабва светкавично листа от пода и точно в този момент чува тракането на ключ, пъхнат в ключалката на вратата. Обръща се и се втренчва през бронираното стъкло. Краката му заплашително треперят.
— Не трябваше да ми давате свръхдоза — промърморва Юрек.
„Отваряй, отваряй!“ — мисли си Андерш. Зад гърба си долавя дишането на затворника.
Вратата на килията се открехва и младият лекар се изстрелва с такава бързина, че спира едва при отсрещната бетонна стена на коридора. Хлопване, следвано от лек трясък, когато мощната ключалка реагира на завъртането на ключа.
— Алармата се включи и вратата на килията автоматично се затвори — обяснява Роланд. — Трябваше да отида да я изключа.
— Това е истинска лудост! — промърморва Андерш.
— Намери ли още нещо? — пита го шефът му.
— Не. Само ножа.
— Значи той не ти даде нищо, така ли?
— Не.
— Препоръчвам ти да ми го предадеш — отбелязва предупредително главният лекар, без да вярва на нито една негова дума.
5
Андерш Рьон прекарва останалата част от деня в запознаване с работата на отделението — лекарските визитации, амбулаторните листове на пациентите, прегледите преди изписването им — но мисълта му постоянно отскача към писмото в джоба му и казаното от Юрек Валтер.