„Само че аз го измъкнах първи — помисли Хайме. — Пако проверява за него. Надявам се, че ще се обади скоро.“
Ампаро стана и се обърна към Меган:
— Помогнете ми с чиниите.
Двете жени почнаха да разчистват масата, а мъжете влязоха в хола.
— Монахинята… добре се справя — каза Феликс.
— Да.
— Харесваш я, нали?
На Хайме му беше трудно да гледа към Феликс.
— Да, харесва ми — каза той и си помисли: „И ти ще я предадеш, заедно с нас.“
— А вие с Ампаро?
— Направени сме от един и същи материал. Тя вярва в делото толкова, колкото и аз. Цялото й семейство беше избито от фалангистите на Франко. — Хайме стана и се протегна. — Време е да си лягаме.
— Не мисля, че ще мога да спя тази нощ. Сигурен ли си, че има предател?
Хайме го погледна и каза:
— Сигурен съм.
Когато сутринта Хайме слезе долу за закуска, Меган не можа да го познае. Лицето му бе тъмно, носеше перука и мустаци и беше облечен в неугледни дрехи. Изглеждаше десет години по-стар.
— Добро утро — каза той.
Гласът му, излизащ от това тяло, я стресна.
— Това е къща, която използвам от време на време. Тук пазим някои неща, които са ми необходими.
Той го каза небрежно, но това подсказа на Меган какъв живот водеше той. Колко още други къщи и дегизировки му бяха нужни, за да оцелее? Колко други рисковани ситуации бе преживял, за които тя нищо не знаеше? Спомни си колко безмилостни бяха мъжете, които нападнаха манастира и си помисли:
„Ако хванат Хайме, няма да проявят никаква милост към него. Бих искала да зная как да му помогна.“
Главата й бе пълна с мисли, за които нямаше основание да ги има.
Ампаро приготви закуската: пушена солена треска, козе мляко, сирене и горещ гъст шоколад. Докато ядяха, Феликс попита:
— Колко време ще останем тук?
Хайме каза небрежно:
— Ще тръгнем, когато се стъмни.
Но той нямаше никакво намерение да остави Феликс да използва тази информация.
— Трябва да свърша някои работи — каза той на Феликс. — Ще се нуждая от помощта ти.
— Добре.
Хайме повика Ампаро настрана.
— Когато се обади Пако, кажи му, че ще се върна скоро. Да ти съобщи това, което има да ти казва.
Тя кимна.
— Бъди внимателен.
— Не се притеснявай. — Той се обърна към Меган. — Вашият последен ден. Утре ще бъдете в манастира. Сигурно очаквате с нетърпение да отидете там. Тя му хвърли продължителен поглед.
— Да.
„Не с нетърпение — помисли Меган, — с тревога. Бих искала да не изпитвам тревога. Ще се откъсна от всичко това, но до края на живота си ще се питам какво се е случило с Хайме, Феликс и другите.“
Меган стоеше, гледайки как Хайме и Феликс излизат. Усещаше напрежение между двамата мъже, което не разбираше.
Ампаро я разглеждаше и Меган си спомни думите й: „Хайме е твърде много за вас.“ Ампаро каза рязко:
— Оправете леглата. Аз ще приготвя обяда.
— Добре.
Меган се отправи към спалните. Ампаро я наблюдаваше, след това влезе в кухнята.
В течение на един час, докато работеше, Меган се опитваше да се съсредоточи върху чистенето, стараейки се да не мисли за това, което я тревожеше.
„Трябва да не мисля за него“ — казваше си тя.
Но това не беше невъзможно. Той бе като природна сила, помитайки всичко по пътя си.
Започна да работи още по-усърдно.
Когато Хайме и Феликс се върнаха, Ампаро ги чакаше на вратата. Феликс изглеждаше бледен.
— Не се чувствам много добре. Ще си полегна за малко.
Видяха го да изчезва в спалнята.
— Обади се Пако — каза Ампаро възбудено.
— Какво каза?
— Има някаква информация за тебе, но не иска да я обсъжда по телефона. Ще изпрати някого да се срещне с тебе. Този човек ще бъде на селския площад по обяд.
Хайме се намръщи, замисляйки се.
— Не каза ли кой ще бъде?
— Не. Само че е спешно.
— По дяволите. Аз… няма значение. Добре. Ще отида да се срещна с него. Искам да следиш Феликс.
Тя го погледна изненадана.
— Не разб…?
— Не искам той да използва телефона.
Тя разбра.
— Мислиш, че Феликс е…
— Моля те. Просто направи това, което ти казах. — Той погледна часовника си. — Почти обяд е. Сега тръгвам. Ще се върна след един час. Внимавай, скъпа.
— Не се тревожи.
Меган чу гласовете им.
„Не искам той да използва телефона.“
„Мислиш, че Феликс е…“
„Моля те. Просто направи това, което ти казах.“
„Значи Феликс е предател“ — помисли Меган. Тя бе видяла, че влиза в спалнята си и затваря вратата. Чу Хайме да излиза.
Меган влезе в хола.
Ампаро се обърна.
— Свършихте ли?
— Не съвсем. Аз…
Искаше й се да попита къде бе отишъл Хайме, какво щяха да правят с Феликс, какво щеше да стане след това, но не искаше да обсъжда това с тази жена.