— Хайме, Грасиела и аз ще се оженим.
По лицето на Хайме се разля широка усмивка.
— Това е чудесно! Моите поздравления. — Той се обърна към Грасиела: — Не бихте могли да изберете по-добър мъж.
Меган обхвана с ръце Грасиела.
— Много се радвам за вас двамата.
И си помисли:
„Лесно ли е било за нея да вземе решение да напусне манастира? За Грасиела ли се питам? Или се питам за себе си?“
Един помощник докладваше развълнувано на Акока:
— Били са видени в цирка преди по-малко от час. Докато успеем да закараме подкрепления, те са си отишли. Тръгнали са в закрита кола в бяло и синьо. Бяхте прав, полковник. Отправили са се към Мендавиа.
„Значи най-после се свършва“ — помисли Акока. Това бе едно вълнуващо преследване и трябваше да признае, че Хайме Миро бе достоен противник. — „Сега ОПУС МУНДО ще имат дори по-големи планове за мен.“
Акока наблюдаваше през силния бинокъл как синьо-бялата кола се появи иззад билото на един хълм и се насочи надолу към манастира. Тежко въоръжени войници се криеха между дърветата от двете страни на пътя и около самия манастир. Нямаше начин някой да избяга.
Когато колата приближи входа на манастира и удари спирачки, полковник Акока излая в радиостанцията си:
— Нападайте! Сега!
Операцията беше изпълнена перфектно. Два взвода войници, въоръжени с автоматично оръжие, блокираха шосето и заобиколиха колата. Акока се спря за момент, наблюдавайки сцената, като се наслаждаваше на своя успех. След това бавно се приближи към колата с пистолет в ръка.
— Заобиколени сте — извика той. — Нямате никакъв шанс. Излезте с вдигнати ръце. Един по един. Ако се опитате да се съпротивлявате, всички ще умрете.
Последва тишина, след което вратата на колата се отвори бавно и отвътре се появиха, треперейки, с ръце високо над главите, трима мъже и три жени.
Бяха непознати.
ГЛАВА ТРИДЕСЕТ И ШЕСТА
Високо над хълма над манастира Хайме и другите наблюдаваха как Акока и хората му нападат колата. Видяха как ужасените пътници излизат с вдигнати ръце. Сцената беше за тях като пантомима.
Хайме си представяше диалога:
„Кои сте вие?“
„Работим в един хотел в предградията на Логроньо.“
„Какво правите тук?“
„Един човек ни даде пет хиляди песети, за да закараме тази кола в манастира.“
„Какъв човек?“
„Не зная. Никога не съм го виждал преди.“
„Тази снимка негова ли е?“
„Да. Това е той.“
— Да се махаме оттук — каза Хайме.
Движеха се в голяма бяла кола обратно към Логроньо. Меган гледаше Хайме с учудване.
— Как разбрахте?
— Че полковник Акока ще ни чака при манастира? Той ми каза.
— Какво?
— Лисицата трябва да мисли като ловеца, Меган. Поставих се на мястото на Акока. Къде би поставил капан за мен? Направи точно това, което бих направил и аз.
— А ако не се беше появил?
— Тогава щяхме да ви заведем в манастира без проблеми.
— Какво ще стане сега? — попита Феликс.
Това беше най-важният въпрос за всички.
— За известно време Испания не е подходяща за никого от нас — реши Хайме. — Ще се отправим директно към Сан Себастиан и после във Франция. — Той погледна към Меган. — Там има Цистерциански манастири.
Бе повече от това, което Ампаро можеше да понесе.
— Защо не се откажете? Ако продължавате по този път, ще се лее още кръв, ще загинат още хора…
— Ти загуби правото си да говориш — каза остро Хайме. — Трябва да си благодарна, че си все още жива. — Обърна се към Меган: — Има десет планински прохода през Пиринеите, водещи от Сан Себастиан за Франция. Ще минем оттам.
— Твърде опасно е — възрази Феликс. — Акока ще ни търси в Сан Себастиан. Той очаква да пресечем границата с Франция.
— Ако е опасно… — започна Грасиела.
— Не се притеснявайте — увери я Хайме. — Сан Себастиан е баска територия.
Колата отново се приближаваше към покрайнините на Логроньо.
— Всички пътища към Сан Себастиан ще бъдат наблюдавани — предупреди Феликс. — Как мислиш да стигнем дотам?
Хайме беше вече решил.
— Ще вземем влака.
— Войниците ще претърсват влаковете — възрази Рикардо.
Хайме хвърли замислен поглед към Ампаро.
— Не. Не мисля така. Нашата приятелка тук ще ни помогне. Знаеш ли как да се свържеш с полковник Акока?
Тя се поколеба.
— Да.
— Добре. Ще му се обадиш.
Спряха при една от телефонните будки покрай шосето. Хайме последва Ампаро в будката и затвори вратата. Държеше пистолет срещу нея.
— Знаеш какво да кажеш?
— Да.
Тя набра един номер и когато се чу глас, каза:
— Обажда се Ампаро Хирон. Полковник Акока очаква обаждането ми… благодаря. — Погледна към Хайме. — Свързват ме. — Пистолетът бе опрян в нея. — Трябва да…?