— Добре дошли — каза той сияещ. — Очаквам ви от една седмица.
Хайме сви рамене.
— Имахме няколко повода да се забавим, приятелю.
Ларго Кортес се ухили.
— Четох за тях. Вестниците са пълни с това. — Обърна се към Меган и Грасиела. — Всички са се втурнали да ви търсят, сестри. Приготвил съм стаи за всички.
— Ще преспим тук — каза му Хайме — и рано сутринта ще се отправим за Франция. Искам добър водач, който познава проходите… Кабрера Инфанте или Хосе Себриан.
— Ще го уредя — увери го собственикът на хотела. — Шестима ли ще бъдете?
Хайме хвърли поглед към Ампаро.
— Петима.
Ампаро погледна настрани.
— Предлагам никой да не се регистрира в хотела — каза Кортес. — Това, което полицията не знае, няма да я обиди. Нека да ви заведа до вашите стаи, където ще можете да си отпочинете. След това ще имаме великолепна вечеря.
— Ампаро и аз отиваме в бара да пийнем нещо — каза Хайме. — По-късно ще дойдем при вас.
Ларго Кортес кимна.
— Както желаеш, Хайме.
Меган наблюдаваше Хайме озадачена. Питаше се какво мисли да прави той с Ампаро.
„Дали хладнокръвно ще…“ — тя не можеше да понесе дори и мисълта за това.
Тя също си задаваше този въпрос, но беше твърде горда, за да попита.
Хайме я заведе в бара в отдалечения край на фоайето и седна на една маса в ъгъла.
Когато сервитьорът дойде, Хайме каза:
— Една чаша вино, моля.
— Една?
— Една.
Ампаро видя как Хайме извади малко пакетче и го отвори. В него имаше някакво прахообразно вещество.
— Хайме… — Гласът на Ампаро изразяваше отчаяние. — Моля те, послушай ме! Опитай се да разбереш защо сторих това. Вие разединявате страната. Каузата ви е безнадеждна. Трябва да спрете тази лудост.
Сервитьорът се появи отново и постави чаша вино на масата. Когато се отдалечи, Хайме изсипа съдържанието на пакетчето в чашата и го разбърка. После бутна чашата пред Ампаро.
— Изпий го.
— Не!
— Малко от нас имат привилегията да избират начина, по който да умрат — каза спокойно Хайме. — Това ще бъде бързо и безболезнено. Ако те предам на моите хора, няма да мога да ти обещая такова нещо.
— Хайме… някога те обичах. Трябва да ми повярваш. Моля те…
— Изпий го. — Гласът му беше неумолим.
Ампаро го изгледа продължително, след това взе чашата.
— Ще пия за твоята смърт.
Той видя как Ампаро поднесе чашата към устните си и изпи виното на един дъх. Тя потрепера.
— Какво ще стане сега?
— Ще ти помогна да се качиш по стълбите. Ще те оставя да си легнеш. Ще заспиш.
Очите на Ампаро бяха пълни със сълзи.
— Ти си глупак — пошепна тя. — Хайме… аз умирам и ти казвам, че те обичах толкова… — Думите й започнаха да се сливат.
Хайме стана и помогна на Ампаро да се изправи. Тя стоеше неустойчиво. Стаята изглеждаше, че се клати.
— Хайме…
Той я изведе през вратата във фоайето, като я държеше. Ларго Кортес го очакваше с ключ в ръка.
— Ще я заведа до стаята й — каза Хайме. — Погрижи се да не я безпокоят.
— Добре.
Кортес видя как Хайме почти носи Ампаро нагоре по стълбите.
В своята стая Меган си мислеше колко е странно да си сама в хотелска стая в курортен град. Сан Себастиан беше пълен с хора в почивка, на сватбено пътешествие и влюбени, които си прекарваха щастливо времето в стотици други хотелски стаи. Изведнъж Меган почувства желание Хайме да е с нея и си помисли какво би било той да прави любов с нея. Всички чувства, които бе потискала толкова дълго, сега прииждаха на бурни вълни.
„Но какво стори Хайме на Ампаро? Възможно ли е той да я е… не, никога не би могъл да го направи. Или би могъл? Желая го — помисли си тя. — О, Господи, какво става с мен? Какво да правя?“
Рикардо свиреше с уста, докато се обличаше. Беше в чудесно настроение.
„Аз съм най-щастливият мъж на света — мислеше си той. — Във Франция ще се оженим. Отвъд границата в Байон има една красива църква. Утре…“
В своята стая Грасиела се къпеше, наслаждавайки се на топлата вода, като мислеше за Рикардо. Усмихна се и си помисли:
„Ще го направя толкова щастлив. Благодаря ти, Господи.“
Феликс Карпио си мислеше за Хайме и Меган.
„Само слепецът не би видял привличането между тях. Това ще донесе нещастие. Монахините принадлежат на Бога. Достатъчно е това, че Рикардо е отнел Грасиела от призванието й.“ Но Хайме винаги е бил дързък. Какво щеше да направи с тази?
Петимата вечеряха в трапезарията на хотела. Никой не говореше за Ампаро.