Един самотен старец наблюдаваше безмълвно как камионите се изтегляха. Накрая промълви:
— Те ще се върнат един ден.
Хайме взе ръката на Меган и каза:
— Свърши се. Сега сме свободни. След един час ще пресечем границата. Ще те заведа при леля си.
Един мъж си проправи път към тях и се приближи до Меган.
— Извинете — каза той задъхано. — Вие ли сте сестра Меган?
Тя се обърна към него.
— Да.
Той въздъхна с облекчение.
— Големи проблеми имах, докато ви открия. Името ми е Алън Тъкър. Не бих ли могъл да говоря с вас за момент?
— Да.
— Насаме.
— Съжалявам. Точно тръгвам за…
— Моля ви. Много е важно. Дошъл съм чак от Ню Йорк, за да ви намеря. Тя го погледна изненадана.
— Да намерите мене? Не разбирам. Защо…?
— Ще ви обясня, ако ми отделите един момент.
Той я взе за ръка и я поведе по улицата, говорейки бързо. Тя погледна назад към Хайме Миро, който я чакаше.
Разговорът на Меган с Алън Тъкър преобърна нейния свят с главата надолу.
— Жената, чийто представител съм, би искала да ви види.
— Не разбирам. Каква жена? Какво иска тя от мен?
„Бих искал да знам отговора на това“ — помисли си Алън Тъкър.
— Нямам пълномощия да обсъждам това. Тя ви очаква в Ню Йорк.
Нямаше логика.
„Трябва да има някаква грешка“ — помисли тя.
— Сигурен ли сте, че търсите мене — сестра Меган?
— Да. Но вашето име не е Меган. То е Патриша.
И изведнъж, като озарена от светкавица, тя разбра. След всички тези години нейните фантазии щяха да се сбъднат. Най-после щеше да научи коя е. Самата мисъл за това бе вълнуваща… и ужасяваща.
— Кога… кога трябва да тръгна? — Гърлото й изведнъж така пресъхна, че едва произнасяше думите.
„Искам да открия къде е тя и да я върна, колкото е възможно по-бързо.“
— Веднага. Ще уредя паспорт за вас.
Тя се обърна и видя Хайме, който чакаше пред хотела.
— Извинете ме за момент.
Меган отиде при Хайме замаяна. Чувстваше се, като че ли преживява някакъв сън.
— Добре ли си? — попита Хайме. — Този мъж притеснява ли те?
— Не. Той е… не.
Той взе ръката на Меган.
— Искам да дойдеш с мен сега. Ние си принадлежим един на друг, Меган.
„Вашето име не е Меган. То е Патриша.“ Тя погледна силното красиво лице на Хайме и си помисли:
„Искам да сме заедно. Но ще трябва да почакаме. Трябва да узная коя съм.“
— Хайме… искам да бъда с теб. Но има нещо, което трябва първо да свърша.
Той я гледаше разтревожен.
— Ще заминаваш?
— За известно време. Ще се върна.
Той я изгледа продължително, после бавно кимна.
— Добре. Можеш да се свържеш с мен чрез Ларго Кортес.
— Ще дойда при теб. Обещавам ти.
И тя наистина мислеше така. Но това бе преди срещата й с Елън Скот.
ГЛАВА ТРИДЕСЕТ И СЕДМА
— Богът на Израел да ви свърже заедно и Той да бъде с вас… и сега, Господи, направи те да Те благославят още повече. Благословени са всички тези, които обичат Бога, които следват Неговия път. Слава…
Рикардо отмести погледа си от свещеника към Грасиела, която стоеше до него.
„Бях прав. Тя е най-красивата булка в света.“
Грасиела стоеше неподвижно, слушайки как думите на свещеника звучаха в сводестата църква. В това място имаше такова усещане за мир. Струваше й се, че е изпълнено с духове от миналото — хилядите хора, които бяха идвали поколение след поколение, да намерят опрощение, опование и радост. Толкова й напомняше на манастира.
„Имам чувството, че съм се върнала отново у дома помисли Грасиела. — Сякаш отново принадлежа.“
— Чуй ни, всемогъщи и милостиви Боже, това, което се изпълнява в нашия храм, да бъде напълно осъществено с Твоята благословия…
„Той ме благослови повече, отколкото заслужавам. Трябва да бъда достойна за Него.“
— На Тебе, о, Господи, съм се надявал. Аз казах: Ти си моят Бог, моят живот е в Твоите ръце…
„Моят живот е в Твоите ръце. Приех тържествен обет да посветя остатъка от живота си на Него.“
— Приеми, умоляваме те, о, Господи, предложението, което Ти правим, в името на свещения брачен съюз…
Думите отекваха в главата на Грасиела. Чувстваше се, като че ли времето е спряло.
— О, Господи, който с могъща сила направи всички неща от нищото…
„О, Господи, който си благословил брачния съюз, за да засенчи съюза на Христос с Църквата… погледни в своята милост на твоята робиня, която ще бъде обвързана в брачен съюз и моли за закрила и сила от Теб… Но как може Той да прояви милост към мен, когато аз Му изменям?“
Грасиела изведнъж почувства, че не може да диша. Като че ли стените я притискаха.
— Нека носителят на греха не изпълни нито едно от злите си дела…