— Може би ще помислите за това още. Вашите пенсии…
— Ще трябва да живеем със своята съвест. — Де ла Фуенте подаде на премиера три листа. — Ето нашите оставки.
Късно същата вечер камионът прекоси френската граница и се отправи към село Бидаш, близо до Байон. Спря се пред една спретната селска къща.
— Това е мястото. Да се отървем от тялото, преди да е почнало да мирише.
Една жена над петдесет отвори вратата на къщата.
— Донесохте ли го?
— Да, госпожо. Къде бихте искали да го…?
— В гостната, моля.
— Да, госпожо. Би трябвало да побързате да го погребете. Разбирате какво искам да кажа?
Двамата мъже внесоха чувала и го оставиха на пода.
— Благодаря ви.
— Няма защо.
Жената видя как те си заминаха с камиона. Друга жена излезе от стаята и се впусна към чувала. Бързо го разтвори.
Хайме Миро лежеше, усмихвайки им се.
— Знаете ли какво? Тази гарота би могла наистина да бъде много неприятна.
— Бяло или червено вино? — попита Меган.
ГЛАВА ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТА
На летището Барахас в Мадрид бившият началник на затвора Гомес де ла Фуенте, бившите му помощници Молинас и Аранго, доктор Анунсион и гигантът, който бе носил маската, бяха във фоайето за заминаващи пътници.
— Все още си мисля, че правите грешка, като не идвате с мен в Коста Рика — каза Де ла Фуенте. — С вашите пет милиона долара бихте могли да купите целия остров.
Молинас поклати глава.
— Аранго и аз отиваме в Швейцария. Уморен съм от слънцето. Ще си купим няколко дузини снежни катерички.
— Аз също — каза гигантът.
Обърнаха се към Мигуел Анунсион.
— А вие, докторе?
— Отивам в Бангладеш.
— Какво?
— Да. Ще използвам парите, за да открия болница там. Знаете ли, мислих дълго, преди да приема предложението на Меган Скот. Но прецених, че ако мога да спася много невинни човешки живота, като оставя един терорист да живее, това е добра сметка. Освен това, трябва да ви кажа, харесвах Хайме Миро.
ГЛАВА ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА
Това бе един добър сезон за френското село. Фермерите бяха засипани от изобилна реколта.
„Бих искал всяка година да е чудесна като тази — мислеше си Рубио Арсано. — Това бе една добра година и по други причини.“
Първо — неговата женитба и след това — преди година, раждането на близнаците.
„Кой някога си е представял по-щастлив мъж?“
Почваше да вали. Рубио обърна трактора и се отправи към плевнята. Мислеше си за близнаците. Момчето щеше да стане едро и здраво. Но сестра му! Щеше да бъде дребосък.
„Ще създава много проблеми на мъжа си — усмихна се Рубио на себе си. — Ще прилича на майка си.“
Вкара трактора в плевнята и се отправи към къщата, чувствайки върху лицето си хладния дъжд. Отвори вратата и влезе вътре.
— Дойде точно навреме — усмихна се Лучия. — Обедът е готов.
Преподобната майка игуменка Бетина се събуди с предчувствие, че нещо чудесно ще се случи.
„Разбира се — помисли тя, — достатъчно добри неща вече се случиха.“
Цистерцианският манастир отдавна беше наново отворен под покровителството на крал Дон Хуан Карлос. Сестра Грасиела и монахините, които бяха закарани в Мадрид, бяха благополучно върнати в манастира, където имаха възможност да се отдадат отново на благословена самота и тишина.
Малко след закуска майката игуменка влезе в канцеларията и зяпна от учудване. На бюрото й, греейки с ослепителна яркост, лежеше златният кръст.
Това се прие като чудо.
ПОСЛЕСЛОВ
Мадрид се бе опитал да постигне мир, като предложи на баските ограничена автономия, разрешавайки им да имат собствено знаме, собствен език и баско полицейско управление. ETA отговори, като уби Константин Ортин Гил — военния губернатор на Мадрид и по-късно Луис Кареро Бланко — човекът, избран от Франко за негов приемник.
Насилието продължаваше да се разраства.
За период от три години терористите от ETA са убили повече от шестстотин души. Клането продължава и ответните мерки на полицията са не по-малко безмилостни.
До немного отдавна ETA имаше поддръжката на два и половина милиона баски народ, но продължаващият тероризъм е отслабил тази поддръжка. В Билбао, самото сърце на родината на баските, сто хиляди души излязоха на улиците, за да демонстрират против ETA.
Испанският народ чувства, че е време за мир, време да се лекуват раните.
ОПУС МУНДО е по-силна от всякога, но малко хора имат желание да говорят за това.