— Боже мой! — възкликна той. — Какво…?
— Искам да правиш любов с мене.
— Ти си луда! Ти си дете. Отивам си. — Той се отправи към вратата.
— Върви. Ще кажа на баща си, че си ме изнасилил.
— Не, не би го направила.
— Излез и ще разбереш.
Той се спря. Ако Лучия изпълнеше заканата си, за Паоло нямаше и най-малкото съмнение каква щеше да бъде съдбата му. Кастрирането щеше да бъде само началото.
Той с върна при Лучия, за да я разубеди.
— Лучия, скъпа…
— Харесва ми, когато ме наричаш „скъпа“.
— Не, чуй ме, Лучия. Това е много сериозно. Баща ти ще ме убие, ако му кажеш, че съм те изнасилил.
— Зная.
— Баща ми ще бъде опозорен. Цялото му семейство ще бъде опозорено.
— Зная.
Беше безнадеждно.
— Какво искаш от мен?
— Искам да го направиш с мен.
— Не, невъзможно е. Ако баща ти разбере, ще ме убие.
— И ако излезе оттук, ще те убие. Нямаш голям избор, нали?
Той я гледаше в паника.
— Защо аз, Лучия?
— Защото съм влюбена в теб, Паоло! — Тя хвана ръцете му и ги притисна нежно между краката си. — Аз съм жена. Накарай ме да се почувствам такава.
На бледата светлина Паоло можеше да види хълмчетата на нейните гърди, твърдите й зърна и меките тъмни косми между краката й.
„Исусе — помисли Паоло. — Какво може един мъж да стори?“
Тя го заведе до една кушетка, помагайки му да си свали панталоните и шортите. Коленичи и постави втвърдената му мъжественост в устата си и нежно я засмука. Паоло си помисли:
„Тя го е правила и преди.“
И когато той бе вече върху й, потъвайки дълбоко в нея, обхванат от ръцете й, с бедра притискани страстно от нейните, Паоло си помисли:
„Боже мой, тя е чудесна.“
Лучия се чувстваше в небесата. Сякаш бе родена за това. Инстинктивно знаеше какво точно трябва да направи, за да достави удоволствие на него и на себе си. Цялото й тяло гореше. Почувства, че постепенно стига до кулминация и накрая, когато това стана, тя извика силно в екстаз. Двамата останаха да лежат изтощени, дишайки тежко.
Накрая Лучия проговори:
— Утре по същото време.
Когато Лучия бе на шестнадесет години, Анжело Кармине реши, че е време дъщеря му да види нещо от света. С възрастната леля Роза, като придружителка, Лучия прекара училищната си ваканция в Капри и Иския, Венеция и Рим, и още доста други места.
— Трябва да бъдеш културна, не селянка като баща си. Пътуването ще оформи образованието ти. В Капри леля Роза ще те заведе да видиш Картузианския манастир Свети Яков, вилата в Сан Микеле и Палацо а Маре…
— Да, татко.
— Във Венеция са базиликата Свети Марко, Дворецът на дожите, църквата Сан Джорджо и музеят на Академията.
— Да, татко.
— Рим е съкровищницата на света. Там трябва да посетиш Ватикана, базиликата Санта Мария Мажоре и галерията Боргезе, разбира се.
— Разбира се.
— А Милано! Трябва да отидеш в Консерваторията за концертни рецитали. Ще уредя билети за Ла Скала за теб и леля Роза. Във Флоренция ще видиш Общинския музей на изкуствата, музея Уфици, а има още много църкви и музей.
— Да, татко.
С много внимателно планиране Лучия успя да не види нито едно от тези места. Леля Роза настоя да почиват всеки следобед и да се прибират рано всяка вечер.
— И ти трябва да си почиваш, дете.
— Разбира се, лельо Роза.
И така, докато леля Роза спеше, Лучия танцуваше в Куизисана в Капри, яздеше на въртележка, теглена от украсен с пера и шапка кон, в Марина Пикола се присъедини към група момчета — колежани, ходеше на пикници в Бани ди Тиберио, отиде до Анакапри с въжена железница, където се присъедини към група френски студенти, с които пиха на Пиаца Умберто.
Във Венеция един красив гондолиер я заведе на дискотека, а с един рибар отиде на риболов в Киоджа. А през това време леля Роза спеше.
В Рим Лучия пи вино от Апулия и откри всички ресторанти за забавления от типа на Марте, Раниери и Джиджи Фази.
Където и да отидеше, тя откриваше скрити малки барчета и нощни клубове и романтични красиви мъже. Мислеше си:
„Милият татко бе толкова прав. Пътуването наистина оформи образованието ми.“
В леглото се бе научила да говори няколко различни езика, за което си мислеше:
„Това е много по-приятно, отколкото моите часове по чужди езици в училище.“
Когато Лучия се върна в Таормина, сподели с най-близките си приятелки:
— Бях гола в Неапол, дрогирах се в Салермо, опипана бях във Флоренция и чукана в Лука.
Самата Сицилия бе едно чудо за изследване, остров на гръцки храмове, римски и византийски амфитеатри, параклиси, арабски бани и швабски замъци.
Лучия намери Палермо за груб и жизнен. Приятно й бе да се скита из Калса, стария арабски квартал и да посещава Опера дей Пупи, кукления театър. Но Таормина, където беше родена, обичаше най-много. Беше град като пощенска картичка ни Йонийско море, разположен на планина с изглед към света. Имаше магазини за рокли и бижутерия, барове и красиви стари площади, гостилници и живописни хотели като Екселсиор Палас и Сан Доменико.